(5.1) Какво е призмата?

Призмата е специфичният начин, по който всеки човек преживява себе си и взаимовръзките си със света. Освен светоглед, разположен някъде в ума, тя включва и усещането на сърцето, което ни дава импулса да разбираме.
Една призма, която използва само ума, е 3-измерна. Когато добавим към нея приноса на сърцето, тя става 6-измерна. А когато към тях приобщим действено-волевите си способности, призмата се превръща във Философски камък с 9 измерения. За да могат да функционират заедно, без да си пречат, между тези аспекти на индивидуалността е необходима алхимия.
Всичко това протича от вътрешната страна на човека, докато той пребивава във физически организъм.

(5.2) За какво служи призмата?

До съвсем скоро нашите предци, поради ограничения достъп до познанието, са присвоявали и взаимствали призмите от своите предци, пренасяни като традиции, легенди и приказки, а също и чрез религиозните пътеки. Те са преживявали себе си чрез колективните призми и са се възприемали като придатък към цялото, без изразена индивидуалност. Единствено егоизмът им е помагал да се еманципират до известна степен и да израснат в личностен план.

Ние с вас сме съвременници в епоха, в която тепърва започва самостоятелното изграждане на призми, и едновременно с това сме на прага на глобализацията, чийто смисъл е да бъдат преодолени различията и границите между общностите. Последното означава обезличаване на старите колективни призми, защото другото име на “глобализацията” е “общочовешко”.

Откъдето и да я погледнем, глобализацията е процес на създаване на 12-измерната общочовешка призма и тя не може да бъде дело на отделни влиятелни хора или напредничави общности. Това е процес от Големия еволюционен план, с който всички ние предварително сме се съгласили, след като сме тук. От този зрителен ъгъл въпросът е не как да се противопоставим на общочовешкото развитие, а как да се включим адекватно в него. И забележителното тук е, че всеки сам ще си даде отговор, когато поиска да остави своя неповторим принос – не от позицията на малко зъбно колело, което е част от огромна машина, а създавайки своята призма.

(5.3) Кой може да създава своя собствена призма, която да замени старите колективни възприятия за света?

Този тип работа е достъпна за индивидуалния човек, който е способен да живее с истината в автентичната реалност. При тези условия две призми – призмите на двама души – са способни да се синхронизират и да се надграждат в реално време, защото целта им е една – намиране на философското злато (синхрон между 9-те измерения), което, за разлика от химичното, не може да бъде откраднато. То е като да бъде открадната мъдростта, придобита чрез опита.

Понеже между две и повече призми и Философски камъка конфликти няма, защото те самите са резултат от преодоляване на конфликтите, между тях няма и борба за надмощие. Впрочем индивидуалността, която успява да разреши конфликтите чрез своето светоусещане, се чувства толкова значима в собствената си призма, че не изпитва жажда да показва “мускули” навън. По тази причина два Философски камъка взаимодействат помежду си по качествено нов начин – вместо да се подреждат в йерархията на причините и последствията, те привнасят в света импулси от онази част на бъдещето, което се явява крайна точка на Световната еволюция.

Така по същество индивидуалната призма представлява фаза от надрастването на стария колективен модел, а Философският камък, понеже включва импулсите на свободната воля, е крайната цел в развитието на индивидуалността.

(5.4) Как се изработва индивидуална призма?

Всичко, което правим или пропускаме да направим в живота си, следва тази цел: всеки азов човек да си изработи призма. В това се явява сътворчеството ни по отношение на онова, което наричаме Създател или Творец.

Създаването на призма следва следните стъпки:

1. Мащабиране навътре по отношение на триизмерния физически организъм.

2. Оформяне на съсъд за всяка от 3-те +1 базови реалности, които касаят човека и неговата еволюция.

3. Поддържане на алхимично напрежение между реалностите.

4. Даване на своята призма в дар към Сътворението. Това е съвършеният и завършен индивидуален принос в създаването на Логос Човек.

(5.5) Какви препятствия има при създаването на индивидуална призма?

Преди да започнем да си изработваме призма, е необходимо да си дадем сметка в какви колективни призми сме вплетени. Тук ще дам пример за един сплит, който е труден за разкриване от ума (понеже е негово дело) и функционира инвазивно в социално–матричната реалност. Освен че възпрепятства изработването на индивидуална призма, той поддържа инерцията на старозаветния модел “Оцеляване”.

В първоначалния си вид този сплит представлява антагонизъм между тайното и явното познание и съществува заради липсата на мостове между тях. В процеса на просвещение, вместо да изкристализира като равновесна социално–матрична инфраструктура, която да отговоря на принципа “Равенство”, този първоначален антагонизъм се инвертира в нова, още по-драматична форма – този път между обективното и субективното. Това буквално отлъчи човека като част от Сътворението и в наши дни сме свидетели, че за истина се смята само онова, което е обективно и може да бъде формулирано чрез похватите на матричната реалност. Днес масовото и легално схващане за “истина” е онова, което е удобно за интелекта и подлежи на аналитично–синтетична обработка.

Разбира се, излизането от един такъв сплит, поддържан от “колективната воля”, не може да стане от днес за утре. Това е значима фаза в оформянето на индивидуалността и нейната собствена призма, за която е нужно доста търпение.

И така, за да положим своята индивидуална призма върху стабилни и здрави основи, е нужно да се включим в живота не само с главата, но и със сърцето и волята си. Това е сигурният начин да израснем над старите колективни себевъзприятия.