(К2.1) Жестът на Дявола (текст и аудио)
Съдържание:
(К2.1.1) Път, възможности и избори
(К2.1.2) Заблудата "информиран избор"
(К2.1.3) Божествената тактика
(К2.1.4) Понеже споменахме Дявола...
(К2.1.5) Образът на Дявола и индивидуалния градеж
(К2.1.6) Подобието на Дявола и позициониране на автентичния човек в Социалният градеж
(К2.1.7) Оспорвам гениалността на фразата "Обединението прави силата!"
(К2.1.8) По следите на Дявола (за експериментатори)
(К2.1.1) Път, възможности и избори
Като се съберат много хора на едно място, заедно с тях се събират и техните пътища. С времето те се преплитат и оставят впечатлението, че са се нароили множество възможности. Когато не разпознаваме собствения си път, плетеницата от възможности сякаш ни принадлежи.
Но ако човек трябва да намери своя собствен път, за да бъде автентичен, за какво са му всички тези възможности? Последните живеят като абстракции в умовете ни. Освен това са много. И сега възниква необходимостта да избираме измежду тях.
Едновременно с това се намираме в положение да сме загубили интуицията си и да не можем да разпознаем собствения си път. Това ни въвежда във вярването, че трябва да познаваме колкото се може повече възможности и по-изоснови, за да можем по метода на опита и грешката да изключваме онези, които не са свойствени за нас самите.
Насред великото разнообразие, което е създало Сътворението, тази кауза е предварително изгубена, но понеже надеждата умира последна ние продължаваме смело напред, водени от инерцията.
Дори, в добродушието си смятаме, че нашите организми са съсъд на Духа, който ни води. Оставяме се да живеем в наивно неразпознаване на Обърнатия и Свещения граал и желаем да вложим себе си в една изопачена мисия - да изправим Обърнатия граал. Смятаме, че с това ще можем да изразим своята благодарност към Сътворението и полагаме огромни усилия, за да го поднесем в дар. Особено смели сме когато се съберем на тълпи, защото все още вярваме, че обединението прави силата.
Това, което не научихме от първата фаза на първата вълна на Библейския апокалипсис отпреди Христа е, че дарът, който Сътворението ще приеме като устойчива част от себе си е самоносещ се съсъд, изграден отгоре надолу. Т.е. той няма да има основа в Материята и следователно не е органичен.
Това, което не научихме от първата фаза на втората апокалиптична вълна, протекла след Христа, е, че дарът не може да бъде подправен или фалшификат. Т.е. той трябва да е изграден така, че да съответства на универсалните принципи на Невидимия градеж, но за да бъде неповторим ще се поднася от всеки азов човек отделно.
Така както всеки сам минава през портите на смъртта, така всеки сам ще извърви пътя към себевъзкресение. И тук възможностите, които ни предлага светския живот са непричом. Те принадлежат на външният свят и служат за изграждане на структурата на социалната реалност. Те не са Пътят към автентичността.
Заради изискването за неподправеност и неповторимост всеки има свой път и в даден момент започва да върви по него изправен и съвсем сам.
(К2.1.2) Заблудата "информиран избор"
Дали сред приятели или в работен колектив, когато обсъждаме варианти за това как да излезем от дадена ситуация, изхождаме от една изначална постановка. Тя произлиза от кръговрата "възможности-избори", който бъркаме с живота, когато твърдим: "Животът е поредица от избори!"
Проблемът е, че несвойствената за нас възможност е част от нечий друг път, но когато я присвоим или ни бъде вменена сме принудени да криволичим и да извървяваме чужди отсечки.
Хватката е следната.
Обикновено търсим онези възможности, които ни водят целенасочено от т. А до т. Б или ни осигурят търсените положение, състояние и резултат. Когато не можем да прозрем или видим пътя си, например защото нямаме достатъчно опит или защото път до там все още няма, ние се опираме на избора. Обаче за да направим избор са необходими поне две възможности.
И когато те са налице ние чувстваме облекчение, но не защото реално можем да избираме, а защото прозираме в това трета възможност - да се справим с липсата на път. В кръговрата "възможности-избори" всяко действие изглежда като част от пътя, така че тук се заблуждаваме, че имаме множество пътища и дори можем да изразим предпочитание.
Умението да правим избори се счита за висше социално умение, понеже именно социалната среда и отношенията в нея ни поставят в положението на безпътица и с това предизвикват необходимост от избор. Най-леката форма за избиране между възможности е "това да, това не". Тя е естествена и всеки индивид може да я прилага на база естествените си симпатии и антипатии.
Тук можем много да говорим за възможностите, олицетворяващи пътя и изборите, понеже това е основен въпрос на човешкото битие. Обаче искам да обърна внимание на това, че път, който сме поели след като сме направили избор не ни води към собствената ни човешка автентичност.
Сега всеки за себе си може да отличи два вида "път":
пътят към възкресението, през автентичната реалност и
пътя кръговрат "възможности-избори", чрез който се включваме в Социалния градеж.
Очевидно, това са две различни категории. Първата урежда отношението на човека към самия себе си и активира вътрешния му психо-соматичен кръговрат. Втората се отнася до кръговрата на отношенията и Социалния градеж.
Когато правим избор не сме на пътя си и когато сме на пътя си нямаме избор.
Изборът не е пътя и пътят не е избор!
Да избереш пътя не е избор, то е да имаш направление.
В автентичната реалност пътят е за един, затова е един и понеже е един, избор не може да има. По тази причина автентичният човек е неделим и непоколебим в същността си. Той е под застъпничеството и водачеството на Единородния Син Божи, който казва за себе си: "Аз съм пътят и истината, и животът..."
Ако се доверим на тези негови думи, следва, че друг път, друга истина и друг живот няма, а само техни проекции в сенките.
(К2.1.3) Божествената тактика
Пътят, който Сътворението е предначертало за нас ни води към собствената ни автентична реалност. Неговият смисъл се състои в това да се събудим чрез живота в материята. Обратният път е: събудени, да се включим в Социалния градеж.
Събуждането в хода на живота, ако ще се състои, започва около 42-та и приключва около 48-та година, така че индивидуалността да навлезе в своята зрялост чрез автентичността си. Събуденият зрял човек следва да е наясно с божествената тактика и с Божествената теорема за Единородния и Дявола:
Когато сме автентични, вървим по пътя си и не можем да бъдем социални. Когато сме социални правим избори и не можем да бъдем автентични.
Ако не е писано да се събуди, в зрелостта си човек остава под впечатлението, че светът е само и единствено извечна борба или редуване на противоположности.
(К2.1.4) Понеже споменахме Дявола...
Съвременният образован човек трудно бива страхуван, понеже с ума си напипва истината за противоположностите "добро и зло" и тяхната съзависимост, но понеже не я разбира на емоционално ниво, той лесно попада под властта на стреса.
Образът на Дявола по правило е статичен аватар. Освен като козел с два рога, обозначаващи две възможности, то се апликира още върху латинската буква V - символ на победата, както и в жеста на хевиметъл феновете. Още върху ъгълника в основният масонски символ, който изобразява формулата за себеуправление в старозаветни времена.
Тези форми, макар и по-често безсъзнателно, се използват в жестове когато човек търси възможност за избор и са много удачни при безизходица. Те казват пред Сътворението: "Дай ми избор!" и това е начин за извършване на тиха революция и промени чрез общение със собствените водачи.
Намирам подобен вид общуване за приемлив, защото освен автентични индивидуалности, ние сме и личности в социалната среда.
Ние можем да разглеждаме Образа на Дявола в едно по-интимно отношение със себе си и да го включим в индивидуалния си градеж. Обърнете внимание, че използвам израза "Образа на Дявола", а не "Дявола".
Тук нямаме за цел да навлизаме в никакви експерименти и изследователски процеси. Този материал само систематизира наличното познание относно вече изследваните и изяснени аспекти на алхимичния процес "чернеене", който фактически се явява кръговрат на Съзиданието самò в себе си.
Така че тук извеждаме на преден план два ключови аспекта, символизиращи ролята на Дявола, които могат да се използват градивно, при наличие на съхранена будност и равновесие между ума и емоциите. Това са:
Образът - в индивидуалния градеж с функции на градеж и
подобието - в Социалния градеж с регулационни функции.
(К2.1.5) Образът на Дявола и индивидуалния градеж
В основата на индивидуалният градеж е изкуството да водим собствения си кораб (Спирала на живота) плавно. За да се занимаем с това изкуство е нужно преди това да сме хванали руля и да сме усвоили умението да го въртим правилно.
Рулят на Спиралата на живота има две основни позиции:
изправен пентаграм и
обърнат пентаграм.
Пентаграмът символизира по-висшето от земите тела на човека - етерното. То от своя страна е:неразривно свързано с физическото тяло и
гъвкаво свързано с по-низшето от небесните тела - астралното.
И сега, чрез завъртането на пентаграма, който е рул на собствения ни кораб, можем да подаваме сигнал относно своята необходимост.
Когато поставим руля в изправено положение на пентаграма, ние отправяме своеобразен зов, който звучи така: "Покажи ми пътя! Въведи ме в регулярност (последователност и съпосочност) по отношение на Невидимия градеж на Сътворението!"
Изправеният еднорог пентаграм ни въвежда в синхрон със собствената ни мисия и с тази на човечеството. Като цяло ни служи да намерим автентичното си място в света. Той дава ход на регулярността и свидетелства за съгласието ни с универсалните принципи на Сътворението, но слага прът в свободната ни воля.
Когато поставим руля в обърнато положение зовът звучи така: "Дай ми избор! Отклони ме от регулярност!"
Обърнатият двурог пентаграм ни отвръща от универсалните принципи и ни въвежда в изследване и експериментиране, които в крайна сметка целят да ни разкрият собствената ни свободна воля. Той дава ход на промените, необходими за напредък, натрупване и градеж, но ни отвръща и отдалечава от изначалното и Божията Воля, която има последната дума и с която не можем да не се съгласим на този етап.
Има много положения на руля, които в една или друга степен клонят към изправяне или към обръщане на пентаграма. Те показват различни съотношения и зависимости, които търсим между двете основни. Тук няма да ги разглеждаме, понеже, както вече уточнихме пътят е за един, затова е един.
В аванс: междинните положения на руля имат ролята на ъглова дистанция, която ни позволява да сменяме своя зрителен ъгъл.
(К2.1.6) Подобието на Дявола и позициониране на автентичния човек в Социалния градеж
От сказанията Дяволът е познат като фигура, която вкарва в съблазън и изкушение, отклоняващи ни от пътя. Причината е, че той ни поднася възможността на тепсия и с това ни поставя пред избор. Подканва ни да се включим в кръговрата "възможности-избори".
Във времената, когато социалното е било организирано в рамките на племенното, изкушението на Дявола се е считало за опасно. В наше време когато сме навлезли във фазата на "самостоятелна подготовка" е необходимо да си дадем сметка, че не може да има възкресение без автентичност и без еманципация, и че те се постигат само и единствено чрез отклоняване от общоприетото и разширяване на светогледа както навън така и на вътре.
Едновременно с това, ние сме част от различни егрегори, а общностите, на които принадлежим се управляват според своята история. Никак не са редки случите, в които кармата ни вплита във взаимосвързаност с групи и общности, чиито градеж се основава повече на отклонение, отколкото на регулярност.
Това е особено предизвикателство пред човека, чиито път го води неотменно към събуждане. От него се изисква особена будност, така че да поддържа себе си в регулярност, докато битието му е устроено в среда с история на нерегулярност (спрямо Невидимия градеж на Сътворението).
Колко ли изненадващо би звучало, че тук на ход отново е Дяволът? Само че този път той се явява не чрез Образа, а чрез подобието си. Чрез своята сянка. Той подава сигнал, който указва на индивидуалността, че се намира в градеж базиран на нерегулярност и в общия случай не я допуска към по-нататъшно отклонение. По този начин индивидуалността разбира, че следва да направи възврат към регулярност, за да се придържа към пътя си, вместо да гони ценностите на общността.
Подобието на Дявола служи за регулация и препречва пътя към автентичността, когато сме се свързали със социални идеи, несъвместими със собствения ни път. Появата му е сигурен знак, че нещо в социално-матричната реалност следва да се преосмисли и измени. Самият той не носи конкретни указания, но се явява като контрапункт, който обуздава индивидуалността в желанието ѝ да следва емоционалните импулси на тълпите живеещи в нагласата "Обединението прави силата!".
(К2.1.7) Оспорвам гениалността на фразата "Обединението прави силата!"
Обединените хора, понеже не правят разлика между път и възможност, вярват в силата на абстрактността. Заради това са способни да сътворят повече и по-съществени глупости в чисто идеен план. И не само че са способни, но и го правят.
Най-съществената глупост, с която съм се срещала, независимо от външния ѝ блясък и солидните аргументи в нейна подкрепа, се заключава в... онази подробност, за която писах в началото на този материал, че: тълпите се опитват да изправят Обърнатия граал и да поднесат този фалшификат в дар на Сътворението.
В следствие на тази обединена глупост, отделния човек, който не е еманципиран, се опитва да превърне организма си в съсъд на собствената си непреходна индивидуалност, която преминава от инкарнация в инкарнация. Той си представя, че Сътворението взаимодейства с него както бирата с халбата, в която е налята.
Онези, за които бирата е напитка за простолюдието и сипват драгоценно вино в изисканите си чаши, са със сходно възприятие. По тази причина техните глупости имат още по-голям размах. Любимият ми пример, който убягва на историческата наука и историците е обединението на европейския запад и център във втората половина на 19 и началото на 20 век за производството на бира с марката "Маркс" във фабриките "Енгелс" и наливането ѝ в халбата "Европейски Изток".
И така, оспорвам гениалността на старозаветната фраза "Обединението прави силата", защото тя създава сянката "социално-матрична реалност" и предлагам да я заменим с новозаветната ѝ правдивост: "Обединението създава глупостта!"
(К2.1.8) По следите на Дявола (за експериментатори)
Стара "истина" е, че в една обща работа, отговорността също е обща, т.е. ничия.
Автентичният човек, който изследваме в Структурна Алхимия на Любовта се отличава от масите и тълпите с това, че знае чрез своята себеосъзната воля съдбовната си отговорност. Поема я и се ръководи от нея.
Той не се заблуждава, че тълпата или религията ще му помогнат в изследване на Образа и подобието на Дявола. Първите нямат ни най-малка представа как да го използват, защото ако имаха, щяха да знаят, че работата по изследването му е индивидуално азово дело и че в никакъв случай то не е дело на коя да я общност или тълпа. Вторите не могат защото задачата им е да създават и поддържат егрегори и общности в регулярност, т.е. обезопасени по отношение намесата на Дявола.
Масовият фетишизъм свързан с Образа на Дявола, говори за незрялост, при която ума и волята не се разпознават като отделни същности и в следствие на това човека изпада в склонност да се рои и тълпи.
Характерно за Дявола е, че по отношение на азовия човек той се явява не-азов. При него няма наличие на трите основни азови атрибута: Висш аз, достойнство и себеуважение. Той е съдържател на празните времена, към които не може да се подхожда чрез рутината на битието, установено във времеви рамки (с други думи, в които протича жизнения ни цикъл), а чрез целенасочено и осъзнато експериментиране - дело за един, който е поел пътя, познава същността на Аза и няма да се изгуби в не-аза.
Преди да тръгне към изследване на не-азовостта, отделният човек следва да е усвоил аспектите на азовостта, познати като добродетели, за да му служат като своеобразни вътрешни острови на спасението.
Варна, м.08.2026