и сентенции, формулирани през призмата на Даф Ни С. Д.
Целта на кармата е да ни научи на съдбовна отговорност,
а целта на съдбата е да прерасне в живот.
Всеки път когато животът е пряко следствие от кармата в Матрицата, тя разрушава автентичната съдба.
Животът започва от човеколюбието.
Карма ще има докато работи инстинкта за отделеност.
Въпреки че думите “карма” и “съдба” се използват като синоними, между тях има съществена разлика. Кармата се отнася до онова, което се намира в причинно-следствените връзки (в Матрицата) и на практика не подлежи на отмяна – то е такова, каквото е.
Съдбата се отнася до отговорността, която поемаме на “своя глава”, за да еволюираме като личности и индивидуалности, с цел да направим своя адекватен социален принос.
Днес образованието е твърде информативно и никак познавателно.
Това, че сме достигнали до информация, не означава, че сме достигнали до познание.
Колкото по-масово става едно познание, толкова повече нивото му се понижава.
Има три вида философия:
дървена - изпълнена с общи приказки;
светска - съставена от общи мъдрости и афоризми
и
такава, която оформя мисловните конструкции около, които се строи света.
Днес ние се заблуждаваме, че като сме просветени сме и посветени...
Не! Ако просветени бяхме и посветени, щяхме да сме просветлени.
*просветени – образовани
*посветени – носители на дълбоко знание
*просветлени – пазители на вътрешната светлина
Всяко управление, което не е основано на човеколюбие, в крайна сметка е самоОправство чрез самоУправство.
Любовта е вечна само през човеколюбието.
В щастието си човек се учи да обича Бог, в нещастието си - да обича човека в свое лице.
Има моменти, в които предпочитам да не разбирам и да съм щастлива, пред това да разбирам и да съм нещастна.
Надеждата е най-голямата упойка, понеже има способността да антидотира реалността!
Надеждата, понеже умира последна, най-много мъчи човека!
Таванът на мечтите се определя не от личното въображение, а от философските ценности, които ръководят хода на съвремието.
Синът е син, за да изпие горчивата чаша и да поеме съдбовната си отговорност. Бащата е баща, ако е изпил горчивата чаша докато е бил син.
Изборът не е пътя и пътят не е избор!
Да отпием от горчивата чаша означава реално да поемем отговорността за себе си по пътя към индивидуалността.
1 човечество - 1 мисия!
Адът е творение на гений, непознаващ човеколюбието.
Раят също.
Мисията на съвременния човек е да намери формите, които съживяват идеите му.
Силата на Словото е в това да свързва истинските имена на нещата със собствената им достоверна същност.
Ако човекът е създаден по образ и подобие Божие, възможно ли е реалността, в която живее да не е?
Ако не откривате изход от Матрицата, потърсете вход към автентичността!
На човек не му трябва безсмъртие, а автономия от смъртта докато живее!
Мъжът поставя границите, изграждайки структури.
Жената ги преодолява и/или разрушава, препълвайки ги със съдържание.
Свободата е много неудобно нещо, понеже изисква непрекъсната активност за преодоляване на ограниченията и противоречията.
Когато човек изгуби интерес към света - това не е страшно.
Опасно е когато изгуби интерес към себе си.
В автентичната реалност пътят е за един, затова е един и понеже е един, избор не може да има. По тази причина автентичният човек е неделим и непоколебим в същността си.
Отец не е Господ; Господ е Христос; Христос не е Отец, следователно и Господ не е Отец.
Целите, които си поставяме ни служат за придвижване навън, синхронизацията - за придвижване навътре.
Ние често казваме, че не можем да разчитаме на този или онзи човек и това угнетява душите ни. Обаче как бихме могли да разчитаме на някого, ако не сме направили нужното, за да можем да разчитаме на себе си?
Когато поправяме естествените природни бъгове, ние създаваме матрицата.
После, когато поправяме матрицата, слагаме прегради пред автентичността си.
Бързо и лесно означава примитивно!
“Забавление” означава да измисляме фантазии когато реалността не ни харесва!
Механиката на нещата - това е разум без автентичност.
Негативизмът е зарàзен. Позитивизмът също.
“Ние творим своята реалност” е много различно от “Аз творя своята реалност”.
Даването, също както получаването - има си цена.
За да живеем като себе си, е необходимо да разбираме живота като хората.
Животът е нещо индивидуално, но това не ни пречи вечно да се стремим към колективните ценности, за да го проявим!!!