и сентенции, формулирани през призмата на Даф Ни С. Д.
Целта на кармата е да ни научи на съдбовна отговорност,
а целта на съдбата е да прерасне в живот.
Всеки път когато животът е пряко следствие от кармата в Матрицата, тя разрушава автентичната съдба.
Животът започва от човеколюбието.
Карма ще има докато работи инстинкта за отделеност.
Въпреки че думите “карма” и “съдба” се използват като синоними, между тях има съществена разлика. Кармата се отнася до онова, което се намира в причинно-следствените връзки (в Матрицата) и на практика не подлежи на отмяна – то е такова, каквото е.
Съдбата се отнася до отговорността, която поемаме на “своя глава”, за да еволюираме като личности и индивидуалности, с цел да направим своя адекватен социален принос.
Днес образованието е твърде информативно и никак познавателно.
Това, че сме достигнали до информация, не означава, че сме достигнали до познание.
Колкото по-масово става едно познание, толкова повече нивото му се понижава.
Има три вида философия:
дървена - изпълнена с общи приказки;
светска - съставена от общи мъдрости и афоризми
и
такава, която оформя мисловните конструкции около, които се строи света.
Днес ние се заблуждаваме, че като сме просветени сме и посветени...
Не! Ако просветени бяхме и посветени, щяхме да сме просветлени.
*просветени – образовани
*посветени – носители на дълбоко знание
*просветлени – пазители на вътрешната светлина
Всяко управление, което не е основано на човеколюбие, в крайна сметка е самоОправство чрез самоУправство.
Любовта е вечна само през човеколюбието.
В щастието си човек се учи да обича Бог, в нещастието си - да обича човека в свое лице.
Има моменти, в които предпочитам да не разбирам и да съм щастлива, пред това да разбирам и да съм нещастна.
Надеждата е най-голямата упойка, понеже има способността да антидотира реалността!
Надеждата, понеже умира последна, най-много мъчи човека!
Таванът на мечтите се определя не от личното въображение, а от философските ценности, които ръководят хода на съвремието.
Синът е син, за да изпие горчивата чаша и да поеме съдбовната си отговорност. Бащата е баща, ако е изпил горчивата чаша докато е бил син.
Изборът не е пътя и пътят не е избор!
Да отпием от горчивата чаша означава реално да поемем отговорността за себе си по пътя към индивидуалността.
1 човечество - 1 мисия!
Адът е творение на гений, непознаващ човеколюбието.
Раят също.
Мисията на съвременния човек е да намери формите, които съживяват идеите му.
Силата на Словото е в това да свързва истинските имена на нещата със собствената им достоверна същност.
Ако човекът е създаден по образ и подобие Божие, възможно ли е реалността, в която живее да не е?
Ако не откривате изход от Матрицата, потърсете вход към автентичността!
На човек не му трябва безсмъртие, а автономия от смъртта докато живее!
Мъжът поставя границите, изграждайки структури.
Жената ги преодолява и/или разрушава, препълвайки ги със съдържание.
Свободата е много неудобно нещо, понеже изисква непрекъсната активност за преодоляване на ограниченията и противоречията.
Когато човек изгуби интерес към света - това не е страшно.
Опасно е когато изгуби интерес към себе си.
В автентичната реалност пътят е за един, затова е един и понеже е един, избор не може да има. По тази причина автентичният човек е неделим и непоколебим в същността си.
Целите, които си поставяме ни служат за придвижване навън, синхронизацията - за придвижване навътре.
Когато поправяме естествените природни бъгове, ние създаваме матрицата.
После, когато поправяме матрицата, слагаме прегради пред автентичността си.
Бързо и лесно означава примитивно!
“Забавление” означава да измисляме фантазии когато реалността не ни харесва!
Механиката на нещата - това е разум без автентичност.
Негативизмът е зарàзен. Позитивизмът също.
“Ние творим своята реалност” е много различно от “Аз творя своята реалност”.
Даването, също както получаването - има си цена.
За да живеем като себе си, е необходимо да разбираме живота като хората.
Животът е нещо индивидуално, но това не ни пречи вечно да се стремим към колективните ценности, за да го проявим!!!