(К3.1) Намиране на автентичните значения
Съдържание:
(К3.1.1) Подземните реки на познанието
(К3.1.2) Как тайното познание излиза на повърхността?
(К3.1.3) Просвещение
(К3.1.4) Посвещение и самопосвещение
(К3.1.5) Просветление
(К3.1.1) Подземните реки на познанието
Представете си една река, която по пътя си има и надземни, и подземни участъци. Както тече в корито, оформено на земната повърхност, тя е видима и може да се наблюдава. Когато слезе под земята, става невидима и ние не знаем какво се случва с нея – можем само да предполагаме.
После реката отново излиза на повърхността, като оставя впечатлението, че това е друга река от друг извор. За да открием връзка между двата надземни участъка, е необходимо да направим изследвания, които да ни доведат до съответното заключение.
По подобен начин ние изследваме познанието, за да проследим неговия път до нашето съвремие, и ако ни е дадено, да стигнем до неговия извор.
Познанието, което се разпространява сред хората, е като видимата надземна част на реката. То е явно, но освен него, съществува и тайно.
Съвременното образование е следствие на просвещенското дело и прилича на езеро, в което се вливат и надземни, и подземни реки. В него има примеси и от явното, и от тайното познание.
И все пак не бива да се заблуждаваме, че като сме просветени, сме и посветени. Напротив! Ако просветени бяхме и посветени, щяхме да бъдем просветлени.
С други думи, ако черпим познание само от образователната среда, ние не ставаме посветени.
Въпреки това, отделният човек, благодарение на своето богоподобно подземно устройство, е способен да съчетае в себе си тези трите:
просветен – образован
посветен – носител на дълбоко знание
просветлен – пазител на вътрешната светлина.
(К3.1.2) Как тайното познание излиза на повърхността?
Невидимата част на познанието е неизмеримо по-голяма от видимата. Наяве тя излиза в логическа и циклична регулярност. Така, както астролозите могат да предвидят хода на битието и историята според подредбата на звездното небе, и посветените могат да предвидят хода на Световната еволюция, познавайки регулярността на Невидимия градеж на Сътворението.
Логиките на явното и тайното познание са различни, но двете заедно движат и мотивират хода на световната история, като се уравновесяват взаимно, или се противопоставят една на друга. Междуособиците, например, открай време са приети като норма в обществата, понеже “бутат” живота напред.
Тайното подземно познание е вплетено в нашите организми. По тази причина колкото и сили да влагаме, не можем да се противопоставим на хода на собственото си битие, камо ли на хода на световната история. Важно е не да вървим против техния ход, а да забележим различните течения на реките, за да можем да плуваме безопасно.
Съществува въпросът “Ако се оставим на течението, дали няма да изгубим себе си?”. Не! Ние ще изгубим връзка със себе си, ако следваме само светската страна на съществуването си. Иначе в органичната природа непрекъснато протичат изменения, които да ни държат будни.
Всъщност животът се твори в подземните му течения и това не е някакъв заговор срещу човека и човешкия род – такова е устройството на Сътворението. От това следва, че за да го разберем изцяло, е необходимо да се запознаем както с принципите, които движат реката над повърхността, така и с тези, които я движат в подземните недра.
Някои наричат това окултно, езотерично, мистично... Става въпрос за едно и също нещо – как да изнесем знанието, което ни се дава от подземните дълбини на живота до нивото на познанието, за да можем да го осветлим с умовете си, да го подредим, и в крайна сметка да го приложим по безопасен и градивен начин.
Впрочем, знанието от дълбините винаги е намирало начин да излиза. В битието на отделния човек това става:
– овладяно чрез човешката дейност и
– неовладяно чрез поведението, продиктувано от разрушителните аспекти на рефлексно-сетивната система.
В битието на общностите градивният начин за свързване на знанието с познанието е посвещението, което се е осъществявало в тайни и езотерични школи. Разрушителният начин са междуособиците и сплетните, които се проявяват като потопи и оставят след себе си безизходица и липса на посока.
(К3.1.3) Просвещение
Преди няколко века започва оформянето на една нова сфера в живота – свързване и осветляване на връзките между тайното (подземно) и явното (надземното) течение на живота. Този процес е познат като “просвещение” и представлява дело по оформяне на модерните науки. Той се основава на критиката, а съвременното образование е следствие от него.
В действителност чрез просвещението човечеството достигна рекордни нива на скорост на достъп до споделена информация, което дава възможност на отделния човек да задълбочава еманципацията и самостоятелността си, за да може да стъпва върху тях по пътя към своята автентичност.
Ако гледаме само от надземния си зрителен ъгъл върху хода на просвещението, бихме могли да изпаднем в ужас от разрушителните перспективи, защото
това, че сме достигнали до информация, не означава, че сме достигнали до познание, и още повече до тайно познание.
Сега ние сме склонни да вярваме, че възможността да достигнем до много информация е нещо, което е прогресивно, но в действителност е огромна спънка пред това да навлизаме в зоната на познанието.
По тази причина днес сме свидетели как се рои противоречива информация по всеки един въпрос. Все още сме в началото на този процес..., но главният резултат вече се вижда – липса на посока, а самият информационен потоп предстои.
(К3.1.4) Посвещение и самопосвещение
Посвещението е процес с изтекла давност. В миналото отделни групи хора са се занимавали с това да държат връзка и да взаимодействат с дълбокото знание. В подходящия момент те са го довеждали до нивото, на което то може да бъде разбрано чрез функциите на главата, т.е. превръщали са го в познание.
В хода на Световната еволюция това се е променило. В наши дни и занапред отделният човек има и ще има възможност за самопосвещение. То представлява активна работа със собствената автентичност в посока формиране на индивидуалните нива на познание, съзнание и знание.
Посвещението и самопосвещението са принципно различни процеси. В посвещението няма самостоятелно мислене и емоции. То се основава на принципа на груповото взаимодействие или взаимодействие “учител-ученик”. В посвещението от периода преди просвещението отделният човек е бил като част от голям пъзел.
За разлика от него, самопосвещението стъпва именно на самостоятелно мислене и емоции. Отделният човек е самият пъзел, а способностите му за самостоятелно мислене, емоции и вòлене са частите на пъзела.
Тези двете – посвещението и самопосвещението, се явяват последователни фази от разгръщането и проявлението на тайното познание в хода на Световната еволюция.
(К3.1.5) Просветление
Доколкото принадлежим на физическите си тела, това внася в нас известно затъмнение. Тъмнината не е непременно нещо зло – тя е съсъд на сътворяващото се.
И обратно, светлината не е непременно нещо добро – тя е съсъд на вече сътвореното.
Просветлението е една вътрешна наука, която е достъпна само на отделния човек, способен да пази съграждащо равновесие между тъмнината и светлината. То може да бъде обща цел, но никога не е било и няма да бъде общо дело. Причината за това е, че за да се осъществи просветление, е нужно да бъдат обособени земни тела – етерно и физическо, алхимията, между които да събужда действено-волевия елемент.
И накрая, просветлението е онова интимно дело на индивидуалността, отвъд което е възможен пътят към автентичността.
Варна, м.7.2026