(3) Философията, която стои зад Екосистемата
Съдържание:
(3.1.1) За да се реализира в Еволюция, на Сътворението му е необходима инфраструктура
(3.1.2) 3-те реалности и 3-те структури за обратна връзка - карма, съдба и живот
(3.1.3) Приложната диалектика и 3-те базови полярности
(3.1.4) Късите съединения
(3.1.5) Човекът, като съсъд
(3.1.6) Да поставим началото на епохата на Великите космически открития!
(3.1.1) За да се реализира в Еволюция, на Сътворението му е необходима инфраструктура
Всичко изглежда много сложно, когато не го разбираме добре. А причината да не разбираме нещо като Сътворението е, че влязохме дълбоко в материята и изгубихме визуална връзка с него. Сега вече имаме всички условия да възстановим тази връзка, като използваме целия човешки опит – нашия личен и този, който е достъпен чрез технологиите. Единственото, което може да ни затрудни, е недостатъчната ни способност да различаваме фактите от истината.
Предложената по-долу карта на Сътворението е оформена с помощта на Призмата на Даф Ни. Даф Ни съм аз – авторът, а призмата е съставена от моите светоглед, опит и изследователски фокус. Изградила съм си я във връзка с намерението ми да установя къде и какво е мястото на човека в Сътворението и неговата Еволюция.
Аз не смятам, че Сътворението има особено значение без човека и затова изследвам алхимията помежду им. Установила съм, че човекът и Сътворението непрекъснато преплитат пътищата си. После, след като ги “разплета” с помощта на мисълта, емоцията и волевите импулси, изграждам структурирана представа за тях и за взаимовръзките помежду им.
След всичко това мога да кажа, че призмата е онова състояние на главата, сърцето и обменните функции, чрез което човекът може да преживее Сътворението и неговото развитие.
Вероятно ви е правило впечатление, че всеки човек възприема реалността по различен начин или, както се казва, “Всеки гледа от собствената си камбанария”. И все пак ако мислим, че всичко е произволно, би означавало да допуснем, че сме оставени, тук, на Земята, на самотек, и че не забелязваме Големия план, според който Сътворението се разгръща по точно определен предварителен замисъл.
Планът може да бъде достъпен за нас, ако разгадаем инфраструктура, в която той се реализира. В крайна сметка светът не се е появил вчера и няма да свърши утре. Това означава, че можем да ползваме миналия и бъдещия опит, за да си оформим представа за това какво вече е изградено като инфраструктура и каква е посоката на следващия градеж.
В тази екосистема използвам Картата на Сътворението, за да подредя и опиша познанието за Големия план, което е достъпно за мен. Основното изискване към Картата е да осигурява видимост едновременно към Големия план и към нервно-сетивно-рефлексния човек, като базова инфраструктура за реализирането му.
(3.1.2) 3-те реалности и 3-те структури за обратна връзка – карма, съдба и живот
В първия материал "Всичко е ясно и само истината е скрита" разгледахме накратко 3-те основни реалности, в които пребивава човекът – матрична, социална и автентична. Те са в основата на всяка здрава индивидуална призма.
За да разберем, ние ги разглеждаме от външната и от вътрешната им страна, като отправяме към тях поглед от най-различни зрителни ъгли. Наблюдаваме ги отвън с помощта на науките, религиите и човешката си дейност. Отвътре ги наблюдаваме, когато изследваме живия им характер чрез алхимичен процес.
Тези два вида наблюдение и изучаване винаги протичат едновременно, защото се случват благодарение на нервите, сетивата и рефлексите на нашите организми. Доколкото зависи от нас и нашата воля, можем да дадем превес на вътрешното или на външното.
Големият план ни представя реалностите като символи. Структурната Алхимия на Любовта стъпва на онези три от тях, които разкриват пътя на Сътворението. Тъй като те носят информация и за бъдещето, ги наричам неотипи. Наименованието кореспондира с понятието “архетипи” (модели, които носят информация за миналото), познато от класическата психология и е съотносимо към нея.
Трите основни неотипа в Структурната Алхимия са:
Дао, който дава насоки за работата с причинно-следствените връзки в матричната и частично социалната реалност (карма). Тук протича нашият биологичен жизнен цикъл и свързаните с него полярности.
Цъфтяща роза, която дава познанието за принципите “настояще” и “Равенство”, с чиято помощ изграждаме социалната реалност;
7-те основни звезди от съзвездието Орион, от които черпим познание за автентичната реалност (съдба) и хода на Световната еволюция от началото до края ѝ.
Важно е да си даваме сметка, че нито човечеството, нито отделният човек излизат извън предначертаното от тези неотипи, а се движат в рамките, онагледени от тях. Макар да са прости наглед, всеки от тях съдържа цялото количество информация за Големия план, написано в Голямата книга.
Проектирани по този начин, неотипите съставляват от една страна структурата на нашето човешко устройство – психика и биология, и от друга страна са основа на светоглед, който има потенциала да се оформи в призма и впоследствие – във Философски камък.
(3.1.3) Приложната диалектика и 3-те базови полярности
В нашето съвремие умовете ни са индоктринирани от девизи като “Обединението прави силата” и това ни кара да търсим общото между нещата и да ги обединяваме, но истината е съвсем друга. Така например настоящето е резултат от алхимията между бъдещето и миналото, и между съдбата и кармата. Т.е. настоящото се случва като отношение между противоположности. И най-забележителното е, че ако те се слеят трайно, животът преминава във вегетиране.
За да има живот в която и да е от трите реалности, е необходима базова полярност, която да го поддържа. Ето как са предвидени те в Сътворението:
биологична полярност - мъжко-женско
социална полярност - оцеляване-жизнеутвърждаване
автентична полярност - личност (неповторимост) - индивидуалност (универсалност)
Философската страна, която разглежда тези процеси, се нарича диалектика. Тя е в основата на всяка призма и всяко злато, получено по алхимичен път.
(3.1.4) Късите съединения
Основен проблем на човека, намиращ се дълбоко в материята, е липсата на добра видимост към структурата и към алхимичните процеси между полярностите. А те, както знаем, са безкрайно много.
Така, както в една електрическа инсталация трябва да внимаваме кои кабели да съединяваме и кои – не, и при изграждане на собствената призма едно от условията е да предпазваме сливането на инфраструктурите на отделните реалности, за да избегнем смесването на несъвместими алхимични потоци. Индикатор за късо съединение е човешкият организъм, който реагира чрез нервно-сетивна и рефлексно-сетивна система (ако те са активни).
За качеството на призмата, която сме си изработили, можем да съдим по това дали и колко често получаваме къси съединения. А разплитането става чрез интелигентно интегриране на трите посочени полярности.
Всичко това ни дава възможност да възприемаме света и себе си от съвсем друга перспектива, различен ъгъл и в крайна сметка да намираме по-дълбоки причини, а съответно и по-комплексни решения.
(3.1.5) Човекът, като съсъд на Сътворението
Добра визуална представа за това как изглежда мястото, в което се осъществява базовата алхимия, можем да получим, когато си представим една купа или част от сфера. Нарича се съсъд.
Всяка от трите реалности има свой съсъд, който взаимодейства с другите. Както вече видяхме, късите съединения не са най-добрата алтернатива. За да функционира правилно призмата, следва да имаме предвид определена от Голямата книга йерархия:
Съсъд 1. Най-малък и леснодостъпен за човека от позиция на материалния свят е биологичния съсъд. Чрез него всеки отделен човек е съсъд на природата. Тук протича първо ниво на алхимията, обусловена от биологичната полярност “мъжко-женско”. Тук са кармата и наследствеността. В контекста на християнското триединство това е Бог Отец.
Съсъд 2. Чрез него всеки отделен човек е съсъд на смисъла на Сътворението и неговото разгръщане – Еволюцията. Тук протича второ ниво на алхимията, обусловена от социалната полярност “оцеляване–жизнеутвърждаване”. Тук е сферата на настоящето и на жизнените сили, в която се реализира животът. Това е християнският ипостас Бог Син.
Съсъд 3. Чрез него всеки отделен човек е съсъд на своето предназначение. Тук протича трето ниво на алхимията, обусловена от автентичната полярност “личност-индивидуалност”. Тук е мястото на съдбата. В контекста на християнското триединство това е Светият Дух (след 2012 г. - Бог Дух).
Въпреки че думите “карма” и “съдба” се използват като синоними, между тях има съществена разлика. Кармата се отнася до онова, което се намира в причинно-следствените връзки (в Матрицата) и на практика не подлежи на отмяна – то е такова, каквото е.
Съдбата се отнася до отговорността, която поемаме на “своя глава”, за да еволюираме като личности и индивидуалности, с цел да направим своя адекватен социален принос.
(3.1.6) Да поставим началото на епохата на Великите космически открития, за да допълним картината за себе си!
Ако живеем с нагласа, че вече сме завършени като човешки същества, ние се обричаме оттук насетне да гледаме на себе си като на счупени или като че нещо не ни е наред.
Добрата новина е, че всичко е в реда на нещата: за тези от нас, които са готови да оформят свои индивидуални призми, предстои епохата на Великите космически открития.
И... малко в аванс: в ход е изграждането на 4-я съсъд - този на Любовта. Човечеството активно участва в процеса, макар това да е трудно да се повярва на пръв поглед. Тук важно е всеки сам за себе си да вземе решение дали ще участва активно, създавайки своята призма, или пасивно – без да вземе съзнателно участие, като остави призмата му да се оформя от отвън–навътре чрез неавтентични влияния. И няма порочно решение – това е въпрос на съдба и на способност за поемане на съдбовна отговорност!