(К3.2) За молитвата

Молитвата се променя с времето. Молитвено настроение. Невидимият Градеж, който стои зад молитвата „Отче наш“. Молитва за починали хора. Молитва при бедствие. Молитвата на майстора. За парадокса на груповата молитва. За благословията.

Ж.В.: С напредване на нашето развитие като човешки същества, се променят и нашите схващания за света. Променил ли се е начинът, по който възприемаме молитва?

Молитвата е мост, връзка между молещия се и този към когото е отправена. Този мост ни служи за изравняване на потенциалите по подобен начин на описания в глава „Заземяване“. Заземяването на практика е молитва, отправена към субстанцията на Словото, към Световната Воля, с която ние захранваме своята воля.

Молитвата може да се сравни с храненето. Човек има нужда от храна, за да поддържа органичната си част. Но също има нужда от молитва, за да поддържа своята морална ситост.

Ж.В.: Как се формират молитвите и не звучат ли те абстрактно в една или друга степен? Особено за хора с материалистичен мироглед.

Няма значение накъде е насочен погледа ни – все едно ние създаваме връзки и мостове. Включително с материята и подматерията.

В този смисъл молитвата се различава по това дали е градивна или разрушителна. Често в желанието си за еманципация, ние ставаме разрушителни, защото не разбираме как работи всичко това.

В традиционният смисъл молитвата е обръщение към Бог или негови служители от духовните йерархии, и търсене на обратна връзка от тях. Исторически този тип връзки са дадени от онези, които са умеели да проникват в Невидимия Градеж на Сътворението. И както всяко нещо, с чиято конкретика не сме запознати, може да ни звучат абстрактно. Затова първото и най-важно в молитвата е молитвеното настроение.

При мен молитвеното настроение се появи съвсем спонтанно, или поне така го възприех. Тогава още не знаех, че съществуват словесни молитви. Това настроение представляваше особена вътрешна топлина, която се надигаше от сърцето към главата ми. В последствие забелязах, че мога да изпращам тази топлина по-нагоре – над главата си. После в различни посоки и наблюдавах какво се случва. Това бяха някакви мои си молитви, чрез които осъществявах връзка с непознати за мен същности.

Водената, словесна молитва е друго нещо. Съществуват колкото светци, ангели и архангели, толкова и молитви. Нещо като молитва за всяка болка и човешко щение.

Ж.В.: Как бихме могли да се ориентираме в избора си на молитва?

Главната молитва в християнството е „Отче наш“. Тя е кратка и съдържателна. Буквално е наситена с познание за това как е устроен човека и показва формулата за богоподобието му.

Бих могла да Ви запозная със значението на нейните елементи, за да не Ви звучи непознато и абстрактно и за да не оставате с впечатление, че тя служи за рецитиране.

Ж.В.: Нека да я разгледаме!

„Отче наш“ е молитвата на Бог Син към Бог Отец. Тя има пряка връзка с йерархията на Граала и е ключ за неговото разбиране. Съдържа в себе си седем молби. Работи много мощно когато сме изгубили пътя си.

„Отче наш, Който си на небесата!

(обръщение към най-съкровената същност на човека,

чрез която той се свързва с духовните светове)

Да се свети Твоето име,

(обръщение за пребъдване на Светия Дух)

Да дойде Твоето царство,

(обръщение за пребъдване на Бог Син)

Да бъде Твоята волята

(обръщение за пребъдване на Бог Отец)

както на небето така и на земята.

(връзка между онова, което още не се е случило

в хода на еволюцията с онова, което вече се е случило)

Хлябът наш насъщен дай ни го и днес

(отразява връзката ни с минералите и

веществата, които изграждат физическото ни тяло.

Тук не става въпрос конкретно за парчето хляб.)

и прости ни дълговете наши,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

(отразява връзките ни с рода и народа, на които принадлежим и

ни дава импулс да освобождаваме етерното си тяло от

нерегулярните им тежести, но също и да служим на общността)

и не води ни в изкушение,

(отразява връзките със самите нас и

ни предпазва от личните грешки, като ни дава възможност да

служим на изграждането на собствената ни индивидуалност)

но избави ни от злото.

(предпазва ни от стремглаво проникване на Аза в

астралното, етерното и физическото тяло и

от произтичащите от това форми на егоцентризъм)

Защото Твоя е силата, и царството, и славата вовеки!

(по отношение на отделния човек

силата е неговия действено-волеви живот,

царството е неговия чувствено-емоционален живот,

а славата е неговия идейно-мисловен живот)

Амин!“

Виждаме, че това е молитва и за самосъхранение. По много деликатен начин тук е представена регулярността във всичките нива на Световното и човешкото устройство. Дадена е формулата за изграждане стъпка по стъпка на Свещения граал, за йерархията в него и за разрушителните сили, които израждат телата ни – дълг (морален грях), изкушение и зло. Впрочем това е йерархичния ред на падèнието: Азът изпада в злото, астралното тяло в изкушение и етерното – в дълг.

В тази молитва има още много съдържание, което касае Невидимия Градеж на Сътворението, но то надхвърля обхвата на тази книга. Ще добавя само това, за което вече стана въпрос: „...да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята.“ – онова, което на небето е волята на Бог Отец се превръща в субстанция на Словото или Световна Воля когато е на Земята.

Ж.В.: Казвате, че от една страна имаме текст – словесна част, от друга имаме невидим процес. Как се произнася такова съдържание?

Четенето на молитвите е занаят. (Усмивка)

Наистина! Това е работата на свещениците и изобщо на духовниците, независимо от принадлежността им към конкретна религия. Най-важното нещо е създаването на молитвено настроение. В религиозните храмове това е същественото – да създадат настроението за свързване с Невидимия Градеж. После създават връзката между хората, между молещите си – това е егрегора.

Но човек може да се научи да прави това за себе си. Тогава текстът води мисълта, а настроението води преживяването. Пред вътрешният поглед на човека се разгръща образното съдържание, което е отвъд редовете. Ако пък не умее да използва вътрешния си поглед, тогава е удачно да държи текстовото съдържание в умозрението си. По този начин то му въздейства.

Макар думите на молитвата да не са се променили и вече две хилядолетия да са все същите, то съдържанието зад тях се разгръща по различен начин. Това става според растежа на самия човек, но и на човечеството като цяло.

Ж.В.: В името на Христос са избити много хора. Как ще коментирате това?

В името на невидимите ни ценности като цяло се избиват много хора, все още. Няма да го коментирам.

Подсещате ме за една молитвата, която съм намерила при Рудолф Щайнер и това е молитвата за починал човек. Тази е най-мощната, която съм срещала. С изключително бързодействие, непосредствено след като разберем за настъпването на смъртта.

Тя може да се прилага както за близки хора, така и за не чак толкова близки. Също и за множество хора, които загиват по едно и също време – при земетресения и други бедствия, по време на войни.

Това не е оригиналът, а вариант, който съм приспособила за себе си:

„Нека част от моята любов,

жертвено се влее в обвивките,

които сега те обгръщат.

Да се охлади всеки огън!

Да се сгрее всеки студ волята!

Живей нагоре носен от любов,

надарен със светлина!“

Вече говорихме за това как се отделят дози любов и от къде.

Според Щайнер горещината на огъня и студа са състояния, които съпътстват починалия в следствие на изпитваните от него приживе сетивност и воля. Когато той е обезплътен му липсват физическата сетивност и възможността да проявява волята си, чрез действие. Любовта, която му изпращаме е в помощ за намаляване на тези две остатъчни страдания.

Ж.В.: Дайте ни един пример, при който сте използвали тази молитва и как Ви е подействала?

Действа различно и според случая. Ще направя сравнение.

Единият случай беше при кончината на моята баба. Тя си отиде на 91 години. Беше през нощта, два дни след Гергьовден. По него време на годината войнствата на Архангел Михаил слизат ниско в сферата на Световния етер, а по-смелите и по-ниско. Сигурно сте чували, че на Архангел Михаил му казват „душевадеца“. Звучи много зловещо, но това съвсем не е така.

Та в онази нощ в състояние на полусън преживях слизане в някакво подобно на ад ниво – с огньове, разпокъсано... изобщо, нищо наоколо не подсказваше съществуването на живия живот. Тогава пред очите ми се извърши един акт, който съм виждала изобразен на икони. Хванаха някакво същество за косата, издърпаха го и го отведоха. На сутринта ми казаха, че баба е починала.

Ж.В.: Баба Ви е била в ада?

Изглежда. Беше прекарала тежък инсулт преди няколко години. Макар да не се възстанови напълно имаше доста големи подобрения. После отново микроинсулти, които я връщаха назад.

В този случай не забелязах дали молитвата помага на баба ми в новото ѝ състояние, но помогна на мен да се еманципирам от всичко това и най-вече от впечатлението за ада, което преживявах докато наблюдавах.

Кръвните връзки и любовта ни към близките хора ни свързва с тях и ние искаме или не, преживяваме част от тяхното страдание. Така че молитвата помогна на мен – да се върна в моето си състояние и бързо да затворя прохода към този адски свят.

Един друг случай беше с близък човек, с който нямах кръвна връзка. Бях потресена от тази смърт. Впрочем, предписанието е молитвата да се казва три последователни дни сутрин и вечер. Аз я казвам колкото пъти имам нужда. Тогава ясно усещах и огъня, и студа, които измъчваха безплътния. Още първата молитва, която отправих свърши повечето работа. Виждах как някакви тежки слоеве се отделят от областта, в която е бил той (него не го виждах) и в същото време имах чувството, че се отделят от мен.

Какво да се прави – свързани сме един с друг. Колкото и да си въобразяваме, че не сме.

Ж.В.: А когато става въпрос за множество хора?

Работата с множество сама по себе си е много объркваща и слабо ефективна. Затова изпращаме дозата си любов към общия образ на групата, за която става въпрос.

Като цяло тази молитва работи по такъв начин, че еманципира живите и мъртвите едни от други. Това е важно, за да може живота и на едните и на другите да продължи. Как само звучи – живота на мъртвите... Хайде да кажем така: всеки да продължи регулярната си посока.

Ж.В.: Много Ви харесва тая дума – регулярен. (Усмивка)

Факт! Много точно изразява каква посока си хванал, без да отсъжда (правилно или неправилно) и дори без да съветва. Само показва. Точно като стрелките на часовника и на компаса.

Ж.В.: А имате ли си някакви молитви, които да казвате по време на бедствия?

Да. Те обикновено са по общи. Например миналото лято имаше голям пожар близо до града. Аз бях на безопасно място, но го видях отдалеч и усетих силна тревога. Тя ми показа, че съм силно свързана със събитието и понеже нямам никакви практически умения да участвам в пожарогасене, избрах да се включва по косвен невидим начин.

Тогава молитвата ми беше нещо такова: „Нека част от моята сила да се влее по най-добрия начин в тази ситуация и след като си свърши работата, остатъка да се върне при мен пречистен и зареден.“

Тук аз не уточнявах кое да отиде, къде точно да отиде, но със сигурност участвах в процеса. Това може да е било сила, която е поддържала някого психически или физически, може да е било мисъл, която да е предизвикала някакво действие, дори може да е била и сила която да е намалила силата на вятъра с една идея – аз не знам това и не ми е нужно да го знам. Важното е, че тревогата вместо да руши нервната ми система, е била модифицирана и проявена според конкретната нужда.

Ж.В.: Това не е ли опасно? Вие не контролирате процеса.

Това е като кръводаряването. Обикновено като имам някакъв мои проблем, не се тревожа за проблемите на общността. Ако бях там на място, нямаше да контролирам повече, просто щях да се съсредоточа върху своето спасяване.

Но тази втората част, която касае остатъка всъщност изразява моята воля и фактически това е начин за контролиране.

Ж.В.: Какво ще кажете за груповите молитви?

Груповата молитва е разпятие за този към когото е насочена. Както се е случило с Христос на Кръста. Всъщност Той е бил разпънат не по волята Божия, а по човешката воля.

Ж.В.: Но тя не става ли по-силна?

Именно в това е проблемът – тя става силна, но молитвеното настроение на всеки е различно и тегли в различна посока. Много точна картина за това какво се случва по време на групова молитва ще придобиете като си представите един човек заобиколен от няколко. Един го дърпа за ръката, друг го натиска по крака, трети го удря по брадичката и т.н. Получава се онова, от което има най-малко нужда в момента.

И после се питаме: „Бог ли криво ни разбра?“ Работата е там, че субстанцията на Словото се проявява чрез действено-волевия живот на отделния човек и в този смисъл работата с него не може да бъде колективен акт – поне не в градивен смисъл.

Ж.В.: Т.е. искате да кажете, че е по-добре да не участваме в групови молитви?

Да, молитвата е личен и индивидуален акт.

Ж.В.: А някаква молитва за щастие?

Хм, каква работа ни върши щастието? Защо изобщо го искаме?

Впрочем „Отче наш“ е и молитва за щастие:

„Дай ни насъщния“ – за да сме сити

„Прости ни дълговете“ – за да сме блажени

„Не води ни в изкушение“ – за да сме искрени и радостни

„Избави ни от злото“ – за да сме удовлетворени.

Сетих се и за молитвата на майстора:

„Господи, помогни ми да започна тая работа

и като стигна до средата – помогни ми да я завърша!

Амин!“

Ж.В.: Амин! Какво е благословията?

Това е волеизявление, чрез което се извършва синхронизация. Обратното внася дисонанси. Например водата, която пием преминава през тръбопроводи и химическо пречистване. Дори минералната вода след контакт с пластмасата, транспортирането, складирането и накрая престоя в магазина пред погледа на стотици хора става дисонансна. Можем да я синхронизираме като въведем в нея йерархията на Граала в тази последователност:

„Чрез Любовта, давам на водата си посока (за връзка с Духа), време (за връзка със Сина) и пространство (за връзка с Отец)!“

Можем да използваме тази синхронизация практически за всичко – за храна, за дрехи, за дома и работното място и т.н.

2025, Варна