Огърлицата се състои от 7 еона, т.е. от 7 планетарни въплъщения. Сега ние с вас се намираме в 4-ия земен еон.

Съществата, които еволюират във всеки от еоните, дават своя дар към Създателя и към... себе си. Приетият дар се нарича Логос и представлява цялостна и завършена структура, способна да устои на разрушителните сили на... самото Сътворение.

Така, в резултат на първия еон, възниква Логос Слово. Във втория – Логос Живот и в третия – Логос Познание. В процес е градежът на Логос Човек.

(3.3.3) Накратко за Световната еволюция и въплъщаването на Логосите

Логосите управляват глобалното. Звездното небе свидетелства за тяхната функция чрез основната 7-звездна конфигурация на съзвездието Орион.

Линията надолу показва слизането на Световния Дух в Материята. Трите точки, приблизително хоризонтални, показват фазите на образуване на живия характер на Материята, които стават осезаеми чрез алхимично изследване:

• първата – въплъщение на Логос Слово и обуславяне на матричната реалност;

• втората – въплъщение на Логос Живот преди около 2 000 години и обуславяне на социалната реалност;

• третата – въплъщение на Логос Познание през 2012-а и обуславяне на автентичната реалност.

Линията нагоре показва процеса на събуждане на живия характер на Световната Материя.

Това е схемата, по която протича Световната еволюция и която разкрива произхода на идеята за трите ипостаса в християнството. Всяко въплъщение на Логос представлява Световна метаморфоза, или както е известно от приложната диалектика:

Количествените натрупвания водят до качествени изменения, а качествените натрупвания – до метаморфоза (необратими изменения).

И сега, когато будният ум е запознат с рамката на световното развитие, става практически възможно да се конкретизира мястото на човека във всичко това, и дори да бъде разбрано по адекватен начин: как точно човекът е създаден по образ и подобие Божие.

(3.3.4) Естество на подобието между Бога и човека

Понятието “Бог” извиква в съзнанието ни монотеистичната представа за устройството на света и ни насочва към схващания за единността и целостта на всичко и всички. Това е една девствена представа, която все още се поддържа в умовете на множество хора. Причините са основно две:

• “разделянето на Бог” на неговите съставни части става вътре в организма на отделния човек чрез еманципиране на непреходната от тленната му част

• “разрешението” за това бе дадено от Големия план едва през 2012-а.

Ако се вгледаме в 7-те звезди на Орион, ще разграничим:

• горна част, наподобяваща изправен съд (чаша), който може да бъде напълнен и

• долната част – обърнат съд, който е празен и може да излива, но не и да се пълни.

• звездното изображение на двата Граала на Бог – Светия и Обърнатия.

Светият Граал на Бог е схемата, по която протича Световната еволюция. Обърнатият е схемата, по която протича Органичната еволюция.
Тези двата са свидетелство за диалектическата същност на проявлението на Бог в контекста на Еволюцията на Сътворението. Това е важен момент за Азовите човеци, които са избрали този тип еволюция, в частност – на Земята. Това никак не е без значение, защото именно тук е кодирано подобието на човека с Бога и едновременно с това тук е изворът на автентичността.

Схемата на образа е подобна:

Свещеният граал на човека е схемата, по която се разгръща неговата автентична реалност. Тя е позната още като “Спиралата на живота”.

За да проследим как се е образувала конструкцията на Свещения граал, е необходимо да я съпоставим с Огърлицата на Сътворението:

Изречено с думи: Свещеният граал на човека се състои от 3+1 нива и всяко от тях отговаря на един еон от Еволюцията на Сътворението:

• благодарение на първия еон ние имаме своето действено–волево ниво и матричната реалност;

• вторият еон ни е предоставил чувствено–емоционалното ниво и социалната реалност;

• третият е свързан с идейно–мисловната ни страна и с автентичната реалност;

• четвъртото ниво (3+1) и реалността на Любовта се изграждат в настоящия четвърти еон.

(3.3.5) Чудото на 2012-а

Схематизираните дотук неща са напълно достатъчни, за да направим адекватна “дисекция” и на Бога, и на Човека чрез понятията на матричната реалност, но нека първо да обобщим с какво разполага човекът вътре в себе си, с какво разполага извън себе си, и какви инструменти използва, за да направи връзката “вън–вътре”!

На Матрицата на богоподобието на човек можем да дадем и следната трактовка:

• Мостът между човека и глобалния общочовешки слой се изгражда посредством процеса на мислене, еманципиран от емоционални и волеви влияния. Този процес на мислене е част от автентичната реалност и неговото начало е в способностите на главата да наблюдава.

• Мостът между човека и общностите, на които принадлежи, се изгражда чрез емоционалните процеси, еманципирани от мисловни и волеви влияния. Тези емоционални процеси са част от автентичната реалност и започват от способностите на сърцето да разбира.

• Мостът между човека и неговата собствена автентична индивидуалност се изгражда чрез волевите процеси, които са еманципирани от мисловни и емоционални влияния. Тези волеви процеси са част от автентичната реалност и започват от способностите на живоскопа да осъзнава (физически се намира в областта на корема).

Живоскопът е “базовата станция” на рефлексно–сетивната система. Функционира подобно на уреда жироскоп и отговаря за равновесието на човека спрямо крайната цел на Световната еволюция – създаването на реалността на Любовта чрез способността на човека да излъчва от себе си на ниво 3+1.

И нека пак да го формулираме: Матрицата на богоподобието на човек е матричен израз на структурата на Свещения граал.

Тази Матрица описва в сравнително достъпен вид важните за човека и човечеството аспекти на Чудото на 2012-а. Адекватното разбиране изисква адекватна дисекция! По тази причина ще задълбочим в Матрицата чрез нивата на самата Матрица, като се въздържаме “да носим вода от девет кладенеца”.

(3.3.6) 2012-а в глобален общочовешки аспект

До 2012 г. всички ние бяхме в „капана“ на причинно–следствените вериги. Колкото и усилия да правехме, животът се случваше или по навик, или по традиция.

Мярката за справедливост на старото време беше „Око за око. Зъб за зъб“. Това означава, че за да има справедливост полученото трябва да е равно на даденото. Този принцип напълно определяше духа и изискванията на онова време. Човекът се чувстваше психически здрав, когато действията, емоциите и мислите му бяха в синхрон с този жизнен принцип. Ходът на събитията се определяше до голяма степен от инстинкта, а управлението на масите се възлагаше на отделни хора.

Преди 2000 години се състоя втората централна общочовешка метаморфоза.

Тогава старозаветната мярка за справедливост се промени, но остана водеща до момента на обрат при следващото качествено натрупване (метаморфозата през 2012 г.). Гратисният период от 2 000 години изтече.

Сега ние не можем да се чувстваме психически здрави, ако действията, емоциите и мислите ни са изцяло подчинени на причинно-следствените закони, защото е в сила новозаветната мярка за справедливост: „Чрез Любовта и чрез Милостта“. Това означава, че даденото трябва да е дадено „Чрез Любовта и чрез Милостта“, а полученото да е получено „Чрез Любовта и чрез Милостта“, за да има справедливост. Това е автентичната посока, зададена на човечеството.

(3.3.7) Как 2012-а се отрази на слоя на общностите, на които принадлежим

Когато настъпи метаморфоза, всички понятия подлежат на преосмисляне, защото необратимото изменение води до промяна на съдържанието зад думите. Ориентирайки се за значението на думите от тълковните речници, или от традиционните схващания, ние виждаме само отпечатъка на старото време върху тях и изпадаме в положението да възприемаме мъртви значения, които се опитваме да възкресим.

Но ако представите ни черпят смисъл само от източниците на миналото, как бихме изградили различно бъдеще? Оказваме се обречени да повтаряме все едни и същи грешки и никога да не можем да излезем от оковите на причините и следствията. Т.е. оставаме завинаги в старото време.

Едно понятие с огромно значение и влияние върху разбирането на автентичността е „колективно“. Нека накратко да проследим как то се е видоизменяло във времето!

Колективното е възниквало от родовото начало и първоначално за него е била характерна силната връзка по кръвна линия. Това е органична свързаност между хората. Мъдреците от древността представят колективното чрез образа на Дървото на живота: органичните жизнени сокове текат от Земята през корените, по ствола, за да стигнат до короната, където оформят своите плодове.

От началото на епохата на Просвещението, преди 4-5 века, съдържанието на думата „колективно“ започва активно да се променя. Хората се свързват на принципа на общото познание. Дори оформянето на групи в образователния ред представлява точно това. За няколко века колективното се видоизменя до степен, че е по-адекватно да използваме ново понятие, вместо да се изкривяваме старото. И това ново понятие е „споделено“.

Защо това има значение?

Преди 2012 г. поведението на хората вътре в общностите се определяше основно от два фактора:

• причинно–следствените принципи, наричани в източните традиции „карма“, според които даденото трябва да бъде равно на полученото, иначе няма справедливост;

• приоритет на групата пред отделния човек – масите от хора са с приоритет пред отделния човек.

Това беше активната реалност. Човекът живееше в общността, тя му даваше защита и условия за оцеляване, а той влагаше всичко от себе си за нейното добруване. Когато благоденствието беше застрашено отвън, започваха вражди и конфликти. Всичко това беше нормално и здравословно.

През 2012 г. жизнените сокове на Дървото на живота спряха да текат вследствие на закономерен космически процес. Би било безпредметно да разсъждаваме логически върху подобни мащаби, за да търсим виновни. Тези промени застават на пътя на живота ни, а ние избираме дали да се съобразяваме с тях или да продължаваме по навик и по традиция да се опитваме да събудим Дървото за нов живот, като „наливаме“ собствените си сили в нещо изсъхнало.

След 2012 г. споменатите два фактора се промениха така:

• силата на причинно–следствените връзки значително отслабна. Въпреки това, тя няма да отпадне напълно, защото колективният човешки опит от миналите хилядолетия ще има важно значение за бъдещето. Сега вече човек може да се насочи към изграждане на своята свободна воля чрез автентичността си;

• принципът за „силата на обединението“ вече не е основан на връзките с колективното и произтичащите от тях права и задължения. Силата се появява от моралния път към свободната воля и свързаните с него отговорности, чрез които отделният човек ще израстне като индивидуалност.

В Новото време колективният опит служи на човека така, че той да присъства в социалното чрез разбирането на сърцето си и чрез осъзната си ориентация, а не като статистическа единица от множеството.

Метаморфозата през 2012-а „превключи“ захранването от колективно към индивидуално. Това означава, че е налице огромен разлом между фазите на миналото и на бъдещето спрямо същата година, който отваря бездна, непреодолима за колективното – тук всеки прескача бездната сам.

Важното е да знаем, че подготовката за тази метаморфоза е започнала активно преди няколко века. Външните белези, по които можем да съдим за това, са навлизането на човечеството в епохата на Просвещението и великите географски открития, както и на свързаното с тях светско образование. Всичко това е създало една споделена среда, която представлява наш общ език. За нея е характерно, че осигурява видимост и чуваемост на отделния човек, както и условия той да се прояви от свое име и да бъде разбран, ако има кой да го разбере.

Занапред в Новото време ще живеем в сферата на причинно-следствените връзки чрез волята си и частично – чрез емоциите си. Това е дан, която даваме към миналото, за да имаме бъдеще.

Чрез психиката си (мисли и частично емоции) ще живеем в новозаветния принцип „Чрез Любовта и чрез Милостта“. Т.е. да признаем и приемем своята отвъдутилитарна същност – автентичността. Това е дан, която даваме към бъдещето, за да имаме настояще.

Това отношение към живота и към себе си е основа на бъдещите общности. Те ще се основават на взаимовръзки, които се грижат за човека така, че той да може да развива своята автентична индивидуалност, за да изгражда свободната си воля така, както преди това човекът се е грижил за благоденствието на общностите, на които е принадлежал.

(3.3.8) Как 2012-а се отрази на слоя на отделния човек

Преди 2012-а колективната броня служеше като защита на индивида. Колективното и индивидът си принадлежаха така, както овцата принадлежи на стадото и стадото на овцата. И в това няма нищо обидно и неестествено – такава е организацията на живота в рамките на органичната популация – стада и глутници.

Сега, когато колективната обвивка отпадна, отделният човек е изправен пред интересно предизвикателство. На доброволно-задължителен принцип той е принуден да схване своята диалектическа същност и да се сбогува с монотеистичните си вярвания и схващания. Те вече не са здрава основа, върху която може да стъпи индивидуалният градеж.

В тази нова позиция човек се чувства уязвим, защото все още няма собствена социална броня, но схващайки това, той става способен да разпознава старозаветната и новозаветната част в себе си и да ги разграничава:

А) Със старозаветната си част всеки човек принадлежи само на Земята и възприема себе си като неделима част от популация. Той нарича себе си индивид и върхът на социалната стълбица за него е индивидуализацията.

Индивидът следва импулсите на стадото или на глутницата, на която принадлежи и която му осигурява оцеляване.

АА) С новозаветната си част всеки човек принадлежи едновременно на Земята и на Космоса. Той вижда в себе си и личност, и индивидуалност.

Индивидуалността трябва да се научи да следва своите автентични импулси, за да се самосъхрани.

Като имаме предвид силата на словото, изобщо не е без значение дали наричаме себе си индивид или индивидуалност, дали се индивидуализираме или изграждаме своята индивидуалност, защото: чрез думите и тяхното (не)намерено значение ние управляваме посоката на своето безсъзнателно, което от своя страна управлява познавателните и съзнателните ни функции, защото смисълът и съдържанието, които влагаме в тях, задвижват биологичната ни нервно–сетивна и рефлексно–сетивна система. Това означава, че акумулират и задават посоките на волевите, емоционалните и мисловните ни импулси.

(3.3.9) Основни опорни точки на картата на автентичността:

1. Количество→качество→метаморфоза (необратимо изменение в хода на живота и еволюцията).

2. Промените по слоеве:

2.1. Глобален общочовешки – смяна на мярката за справедливост. Приоритетът на старозаветната мярка „Око за око. Зъб за зъб“ бе заменен с този на новозаветната „Чрез Любовта и чрез Милостта“.

2.2. Общностен слой – индивидуалното (новородено и бъдещо) замени колективното (старо). До съзряване на индивидуалното ще „плуваме“ в споделеното (наше съвремие).

2.3. Индивидуален слой – смяна на приоритета от статистическа единица „индивид“ (принадлежност към органичното) към единица, способна да изгражда своята свободна воля „индивидуалност“ (принадлежност към Невидимия градеж на Сътворението).

(3.3.10) Какво се промени в 4-те реалности?

• матричната реалност остава лоно на причинно–следствените връзки и служи за котва на човека, чрез която той прави връзка с биологичната си природа и волевите си импулси;

• в социалната реалност хората се отчуждават, за да оставят пространство около себе си. То е необходимо, за да се отворят към автентичността си и впоследствие да дадат принос от себе си, а не по задължение и традиция;

• автентичната реалност е може би тази, в която има най-големи, дори кардинални изменения. Те са свързани с това, че човек може да се оглежда едновременно в своя биологичен жизнен цикъл и във вечния си живот чрез автентичността си;

• в реалността на Любовта – завърши изграждането на устойчивите ѝ основи. Това гарантира успешното изграждане на Логос Човек като 4-ти Логос (3+1 Логоса).

И, за да завърша:

Това, което съм схематизирала и обобщила в този материал, е резултат от хилядолетна работа на много личности и индивидуалности. Изразявам искрена благодарност на тези, които са били потопени с разбиране и осъзнаване в нея!

Нови понятия (3.3):

• Еволюция на Сътворението

• Огърлица на Сътворението

• еон

• Световна еволюция

• Органична еволюция

• Светият Граал

• Обърнатият Граал

• Свещен граал на човека

• Матрица на богоподобието на човека