(4.2.1) Ако сме животни, защо имаме отговорности?

(4.2.2) Отговорност към матрично-социалната реалност

(4.2.3) Горчивата чаша или съдбовна отговорност

(4.2.4) Разпознаване на инверсиите, които държат Матрицата заключена

(4.2.5) Синхронизиране със собствената мисия

(4.2.6) Синхронизиране на мисленето, на емоциите и волевите импулси

(4.2.7) Синхронизиране със смисъла на живота

(4.2.8) Синхронизиране със собственото предназначение в мисията на човечеството

(4.2.9) Опорни правила на Структурната алхимия на Любовта

(4.2.1) Ако сме животни, защо имаме отговорности?

Това, че човекът е животно, не е просто метафора. Нашата органична част, с която сме потопени в матричната реалност, принадлежи към животинското царство. Даже в Български тълковен речник от 1995 г. на издателство “Наука и изкуство”, гр. София, е даден следният пример за употреба на думата “човек”: “Човекът е обществено животно”.

От тази гледна точка всичко, което има смисъл, е ограничено само в рамките на един жизнен цикъл. Съобразно това разбиране, ние смятаме, че сме стигнали едва ли не предела на човешкото си развитие, и всичко, което оттук нататък може да се случи, е само и единствено технологично развитие. Само че това е толкова далеч от хронологията на Голямата книга, че матричните постановки в умовете ни даже не могат да допуснат съществуването на автентичната реалност.

(4.2.2) Отговорност към матрично–социалната реалност

Първият вид отговорност, който поемаме на плещите си още в периода на детството и ранната младост, представлява матрично–социална смесица. Обикновено я наричаме “отговорност към обществото”. Тя има родово–социален привкус и за нея е характерно строгото йерархично начало. В рода (племето) това е йерархията на по-възрастния. В социално отношение това е йерархията на властимащия.

Винаги когато влезем в отношения с йерархични структури, в нас автоматично се задейства отредената според статуса ни отговорност. Примери са родовата среда, различни социални взаимодействия, като ученически клас и корпоративна среда. Тук всеки се сравнява с всеки и/или с правилата на съответната йерархична подредба. В резултат всеки се стреми да бъде по-добър от другия и дори да бъде най-добър от всички. Така постигаме разни резултати, които целят да променят статуса ни, ако съответната йерархия позволява това.

Сещам се за един пример. Бях чувала тази история преди години и я запомних не защото е особено впечатляваща, а защото е много показателна. Става въпрос за двама млади влюбени в Индия, от времената, в които кастовото разделение там е било твърдо. Младежът бил от по-долна каста и заради това не го приемали за свой сродник. След няколко години той имал късмета да “направи” своя първи милион и тогава бил приет на драго сърце, въпреки произхода си.

За съжаление обаче примерите с щастлив край са много по-малко от тези с нещастен. Причината е, че докато се стремим към определено място в йерархията, ние използваме борба и състезателен хъс. Често стигаме и до открита война. Всичко това мобилизира волята, емоциите и силите на ума, и ни дисциплинира според правилата на йерархията.

Погледната отстрани, тази наша отговорност е по-скоро лоялност или преданост. Тя ни поставя в положението на частици от веригата или зъбни колелца в огромната машина, които съвсем удобно подлежат на статистическо управление.

Като модерни хора ние сме ангажирани в множество йерархични структури едновременно. Отговорностите ни спрямо съответните йерархии непрекъснато се преплитат в нашите преживявания. Налага ни се да сменяме настройките на телата си час през час, защото да си в йерархията на работното си място, е различно преживяване от това да си майка или дъщеря.

Първият проблем и разочарованието идват, когато разберем, че волята ни не може да се разклони в безкрайно много йерархии, още повече, че като извоюваме определен социален пиедестал, е необходимо да го задържим, т.е. отново борба, състезание, войни и... нечестни игри.

В резултат, ние се самообвиняваме в овчедушие, без да си даваме сметка, че докато не излезем от причинно-следствената хватка на конгломерата между Матрицата и старозаветната социална реалност, не можем да променим нищо, независимо от цената, която плащаме, защото това се нарича ”карма”.

(4.2.3) Горчивата чаша или съдбовната отговорност

Единственият вариант, който имаме, гласи следното: “Ако не откривате изход, потърсете вход”. Това означава да отключим Матрицата и да поемем по пътя на автентичността. Казано чрез метафора: да отпием от горчивата чаша (тайната на този израз е, че горчивината е в проглеждането на инверсията, която се случва с нас в матрично-социалната реалност).

Да отпием от горчивата чаша означава реално да поемем отговорността за себе си по пътя към автентичността. Това е качествено различен вид отговорност, която има привкус на готовност за участие в мисията на човечеството по начин “от себе си”, без посредничеството на съществуващото старозаветно устройство на света и човешките първични нрави.

Това не означава, че другата отговорност отпада. Напротив, така както непрекъснато преминаваме от една в друга реалност, така се променя и видът отговорност.

За просветения, но непосветен съвременен светски човек, преминаването в реалностите е равносилно на инверсия, т.е. обръщане в противоположност. Това е преживяване, което може да ни заблуди относно автентичността.

Следва да вземем под внимание факта, че инверсията е част от системата за самозащита на социално–матричния конгломерат, която ни държи в сферата на причините и следствията, където сме само статистически единици, и че в качеството си на такива не можем да достъпим автентичната реалност.

(4.2.4) Разпознаване на инверсиите, които държат Матрицата заключена

Един от приоритетите на екосистемата на Структурната Алхимия на Любовта е да разпознава инверсиите, които гарантират сигурността на социално–матричната реалност, и да предлага безопасни начини за преодоляването ѝ. Предимствата са в това, че:

1. можем да надрастнем положението си на статистически единици и

2. с оглед на собствените си автентични отговорности да се включим адекватно и с осъзнаване в родовите и социалните си ангажименти;

3. когато сме синхронизирани, отговорностите, които ни налага социално-матричната йерархия, не изглеждат трудни или непосилни и не ни поставят в изтощителни битки. Вместо това ние оставаме пълноценни и в идейно–мисловния, и в чувствено–емоционалния, и в действено–волевия аспект на своя живот.

(4.2.5) Синхронизиране със собствената мисия

Това е базовата синхронизация. Тук не е необходимо да навлизаме дълбоко в познанието за автентичността, просто използваме инструментите, които са налични, за да имаме по-близка връзка със себе си. Тя ни насочва, докато се реализираме в матричната реалност.

(4.2.6) Синхронизиране на мисленето, емоциите и волевите импулси

Това е най-прекият път към автентичността. Тук:

• задълбочаваме познанието за универсалната структура на невидимото устройство на Сътворението;

• намираме своето място в него в реално време;

• създаваме своето неповторимо присъствие и принос.

Този вид синхронизиране е начин да добием познание за човешкото си устройство от позиция на автентичната реалност. Предимството е, че му позволяваме да се прояви, като поставяме възможно най-малко пречки пред него.

(4.2.7) Синхронизиране със смисъла на живота

Смисълът на живота, колкото и учудващо да звучи, не принадлежи на отделния човек. Той е социална категория, относима към общностите, които ние хората създаваме заедно, но и не принадлежи на общочовешкото.

Ако в света има 10 000 общности, ще има и 10 000 смисъла на живота.

Този вид синхронизиране ни дава посока към пълноценно и осъзнато включване в Социалния градеж, като ни насочва как да направим собствения си принос съобразно своето предназначение и неповторима автентичност.

(4.2.8) Синхронизиране със собственото предназначение в Мисията на човечеството
1 човечество = 1 мисия! Това е!

Мисията е изграждане на 4-ото ниво от Невидимия Градеж, който е част от Еволюцията на Сътворението. Накратко: реалността на Любовта и безусловността.

Това е особено благодатен процес, когато го извършваме от свое име, чрез собствената си автентичност и чрез осъзнато разгръщане на импулсите. Това е нашето предназначение.