(7.1) Механичният сбор от моно- и ди- не прави триада

(7.2) Кармическа роля "мъжко момиче"

(7.3) Правото на човека да твори

(7.4) Божествената стратегия

(7.5) Псалм 91

(7.1) Механичният сбор от моно- и ди- не прави триада

Това, че сме информирани по даден въпрос, не означава, че сме усвоили познанието по него, и още по-малко, че сме го вложили в градежите си.

Така например, християнският свят е информиран, че Бог е Триединен, но на практика досега е изследвал само монотеистичната и диалектическата му страна.

Най-долу е цитиран Псалм 91-и. Неговият произход е датиран около 3 000 години назад, когато е бил разцветът на стадия на Единобожието – време, характерно с монотеистичното възприемане за Бог.

Остатъци от този стадий се срещат и в нашето ежедневно мислене. Добър пример е този, че често не правим разлика между Бог и Господ. А това никак не е без значение.

• Преди 3 000 години зад понятието “Бог” е стояло съдържанието, съответстващо на монотеистичната представа за устройството на света.

• В наше време зад същото това понятие стои съдържанието на онова, което е Бог Отец или Логос Слово.

• Зад “Господ” е Бог Син или Логос Живот.

Преди два века, чрез своята диалектическа философия, Хегел е обобщил наученото от втория стадий, за който е характерно възприемането на Бог като полярност. Формулирането на законите на диалектиката отбелязва достигането на кулминацията му.

В нашето историческо съвремие сме на прага да встъпим в третия, в който ще изследваме Триединния Бог. Този стадий няма аналог в Млечния път и в този смисъл на човечеството му предстои да бъде първооткривател на най-дълбоките процеси на Сътворението, свързани с реалността на Любовта.

Разбира се, едно такова космическо мероприятие не може да бъде оставено на случайния подбор, защото самото то няма вероятностен характер. Обезпечено е чрез регулярността в самото Сътворение, а от нея извеждаме стъпките, чрез които го изследваме.

Всичко това е своеобразно калиграфическо изкуство за подреждане на познанието за Невидимия градеж, чието предимство е, че ни дава максимално добра видимост към процесите. Конспектирани, инструментите на това изкуство са:

• наблюдение отвън (чрез сенките и светлината);

• наблюдение отвътре (чрез имагинация, инспирация и интуиция);

• чрез взаимодействие с Него в една от четирите му фази: Единобожие, Бог като полярност, Триединен Бог и във връзка с мисията на човечеството – Четириединния Бог.

(7.2) Кармическа роля “мъжко момиче”

Неотдавна към мен бе отправена забележката, че използвам Бог, за да бягам от реалността. Тогава отговорих, че не ми е необходим Бог, за да бягам от реалността на един свят, устроен по мъжки. Достатъчно ми е, че съм жена.

Сега създавам структурата и съдържанието, чрез които да изразя познанието си за реалностите и в тази връзка изследванията и градежите ми са под надслова:

Триединният градеж е мое Космическо прибежище и моя Земна крепост, човешка.

А също и в множествено число, когато става въпрос за кръговрата на отношенията:

Триединният градеж е наше Космическо прибежище и наша Земна крепост, човешка.

Тези перспективи ми дават целенасоченост и синхроничност с Големия план. Те не оставят място за колебания, неувереност, нито за танци от рода “една напред и две назад”. Това ми помага да различавам почерка на мъжкото от този на женското начало, които, взаимодействайки, би трябвало да изграждат социалната реалност.

Заради това констатирам, че градежът на днешния свят е импулсиран едностранно от мъжкото творческо начало, а женското е пленено за биологично развъждане. Градежите днес са отрочета на възприятието за Единобожие. 

Проблемът в такъв свят е, че в него има изобилие от информация и дефицит на познание. А без него няма как да бъде “хвърлена светлина” по въпросите на женското Съзидателно начало. Единобожният свят създава “мъжки момичета”, като учи жените да живеят по мъжкия начин. И не че не им се получава, просто това не е тяхната роля.

Все пак не искам да оставям впечатление, че относно мъжете пледирам “виновен”. Нищо подобно! Формирането на базовите качества на душевното устройство на детето е изцяло в ръцете на майката и жената, носителки на Съзидателното начало.

(7.3) Правото на човека да твори

Структурната Алхимия на Любовта разглежда 3 базови нива на полярност, между които възниква живот:

• биологична полярност – мъжко – женско

• социална полярност – оцеляване – жизнеутвърждаване

• автентична полярност – личност (неповторимост) – индивидуалност (универсалност)

В тази връзка в лоното на една общност на бъдещето, както и в тези от миналото, има деца, зрели мъже и жени и възрастни. Ако зрелите са наясно с основополагащите принципи на Творенето, те могат да стават съ-творци на Създателя. И това не е някакъв идеал, а обещание, което всеки азов човек дава пред себе си и пред Създателя: че ще следва универсалните принципи на Невидимия градеж.

И макар че темата за правото на човека да твори не може да бъде изяснена само чрез поднасяне на информация, нека направим резюме на възприятията, през които преминаваме по пътя си като азови човеци до превръщането ни в съ-творци:

• възприемаме и разбираме себе си като диалектически същества, защото психосоматичната ни конструкция се състои от небесни (азово и астрално) и земни (етерно и физическо) тела;

• използваме наученото от стадия на Единобожието, за да създаваме структура и инфраструктура в рамките, на които да се случва Световната еволюция;

• използваме наученото за Бог като полярност, за да опознаем, разпознаем и заявим себе си сред многообразието, породено от разрушителните сили и хаоса;

• използваме наученото за Триединния Бог, за да изпълним структура, която сме създали с автентично съдържание от себе си;

• и накрая – използваме възприятието си за Четириединния Бог, за да сме съпричастни с мисията на човечеството.

(7.4) Божествената стратегия

Макар и писан по време на стадия на Единобожното възприятие, Псалм 91 е документ, който свидетелства за цялостното “лице” на Бог.

В последния пасаж, писан от Негово име, Той наставлява човека да върви по пътя към Четириединството и му заявява сигурността на Триединството си. Ето как:

А) “Понеже той е положил в Мене любовта си, затова ще го избавя”;

(Любовта, за разлика от обичта, не е чувство. Тя е съпричастност към Невидимия градеж и се разгръща като мисията на човечеството. Нейната задача е да обособи общочовешкото дело в Логос Човек.)

АА) “Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми”.

(В езотеричното християнство понятието “име” означава “Дух”. “Името Ми” означава “Светия Дух” или “Логос Познание”. С други думи: който е познал познанието. Употребен по този начин, глаголът “познал” показва регулярната посока, в която следва да е насочен действено-волевият импулс на човека и подчертава неговата значимост в процеса.)

ААА) “Той ще ме призове и Аз ще го послушам”;

(В тази фраза има няколко аспекта:

• подчертана е ролята на кармата и причинно-следствените връзки от матричната реалност, като база за възникване на взаимоотношения между отделния човек и Невидимия градеж;

• последователност, която показва посоката на регулярност: първо “той ще ме призове”, после “Аз ще го послушам”. Това е ключов аспект в разбирането на автентичността, понеже ако човек първо се опита да “чуе” волята Му, той Я чува през много гласове;

• макар и пасивно, призоваването е действие, зад което стоят волеви импулси. От една страна, това показва връзката между речта и волята при човека, а от друга – дава следното указание: “Логос Слово, който представлява въплътената Божия Воля, се активира от отделния човек чрез неговата действено-волева роля”.

В езотеричното християнство понятието “аз” означава неразривна връзка между дух и материя. В случая с главна буква “Аз” означава “Бог Син” или “Логос Живот”.)

АААА)

“С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.

Ще го наситя с благоденствие и ще му покажа спасението, което върша.”

Пасажът е изключително наситен с познание, но центърът е “спасението, което върша”. Той указва регулярния път чрез Логос Живот:

• от матричната към автентичната реалност;

• от колективно-родовото към индивидуално-самостоятелното;

• от карма към съдба;

• от старозаветното към новозаветното.

Накратко, ние винаги можем да се опитваме да заобикаляме Божествената стратегия, но тя има своите механизми да поддържа собствената си регулярност и с това подсигурява нашето съществуване.