И най-забележителното е, че всеки азов човек носи тази етажерка с познание винаги вътре в себе си. Е, разбира се, в повечето случаи те са разхвърляни, а понякога дори не знаем колко реда има, но... до края на Еволюцията има още време. Ние тепърва започваме да подреждаме своите етажерки и отделяйки се от схващанията на множеството, да създаваме своите призми, чрез които преживяваме пълноценно всички реалности, в които живеем.

Нашата работа в екосистемата е свързана точно с това.

(2.5) Животът игра ли е или играта е живот?

Тук няма да търсим как да “хакнем” или да поправяме Матрицата. Вместо това ще се учим да разпознаваме изходите и входовете към нея, за да можем да “пътуваме” във времето и пространството пълноценно и целенасочено. Освен това ще се учим да запазваме себецентричност във всяка от реалностите – матрична, социална и автентична, без да залитаме в егоизъм, или в неговата колективна форма – алтруизма.

Бележка: Отключването на Матрицата и излизането от нея е толкова важно, колкото умението да се връщаме в нея!

(2.6) Защо съвременните наука и религии не могат да постигнат съзвучие с живота и непрекъснато се опитват да доминират над него?

Причина 1. Обективното vs субективното

Модерните науки са просвещенско дело. Тяхната цел е да разделят обективното от субективното, за да създадат зрителен ъгъл, от който човекът да може да разглежда света и процесите в него от външната им страна предимно чрез сетивата си.

Основен недостатък на науката, стремяща се към високо ниво на обективност, е... отсъствието на човека от нея. Въпреки това, в екосистемата ще използваме сравнения с магистрали, електрически вериги, автомобили и др., за да доизясняваме начина, по който функционират човекът и светът. Така или иначе, всички ние плащаме “данък Матрица”, поне да се ползваме градивно от това.

Причина 2. Критика на разумността

Науката, която забрави за човека, или по-скоро за връзката му със Сътворението, също така забрави, че Сътворението еволюира по определен план, който е написан в Голямата книга на Световното Битие.

По тази причина тя ни предначертава път към една комплексна забрава, в която освен човекът, място нямат и Любовта, и Милостта, поради своята субективност. Естествено, в нея не става дума и за Висш Аз, за самоуважение, щастие и др.

За сметка на това, науката все по-усърдно търси онзи висш разум, който, понеже е над всичко и всички, трябва да е в състояние да диктува адекватен йерархичен ред в подредбата на познанието. Такава е концепцията на Модерния западноевропейски свят – същият, който вече отмира, но и който даде от себе си Великите географски открития, индустриалната революция и, като резултат, способността за самостоятелно мислене при отделния природен човек.

Причина 3. Доверие и скептицизъм

Скептицизмът е базов прийом, върху който се формират обективната наука и логическото мислене.

Макар да е придобил негативен оттенък, аз смятам, че той има своите творчески достойнства и съм се научила да го използвам премерено, така че да извършвам логическа проверка на резултатите от своите изследвания и наблюдения, преди да ги публикувам.

Също така смятам, че във високи дози скептицизмът оказва паралитично действие върху ума, съчетано с емоционални компулсии. Това го прави неподходящ за човек, който търси начини да достъпи своята автентична реалност, защото размива неговия втъкан усет за истина.

На противоположната страна е доверието. То представлява функция на сърцето, която отключва живия живот и жизнените сили (тук не става дума за доверието, което служи като разменна монета и което трябва да бъде заслужено или оправдано).

Причина 4. На егоизма се слага етикет “порок”

Заслугата на светската религия за това е значима. Според нейните представители добродетелта се заключава в противоборство със злините и техните източници.
Светската църква в Западна Европа проведе инквизицията, под ударите на която попадна и самият Галилео Галилей.

Абсолютизирайки доброто и злото, тя заклеймява егоизма като източник на злото и подтиква енорията да се самобичува заради него. Няма да отричам ролята на този подход в старозаветните времена, но със сигурност мога да кажа следното:
“Его” е обобщено наименование на проекциите на Висшия Аз върху телата на човека и по тази причина то е закономерна отсечка от пътя на развиващия се азов човек.

Разновидностите на егото служат като отправни точки, чрез които човекът да съумее да овладее себецентричност. Същата е от ключово значение за пълноценно пребиваване във всяка от 4-те реалности, които касаят Еволюцията на Сътворението във връзка с онзи бъдещ общочовешки дар, наречен “реалност на Любовта”.

Причина 5. Универсално и неповторимо

Често живеем ежедневието си, без да си даваме сметка коя част от него принадлежи на универсалните принципи и коя се задвижва от неповторимите импулси на нашите личност и индивидуалност.

Това ни поставя в положение да се опитваме да променим влиянията на универсалното, вместо да ги ползваме като пътеводни ориентири, и в същото време пропускаме да оползотворим неповторимите импулси, които ни изпраща собствената ни автентична реалност.

(2.7) На какво разчита тази екосистема?

На причината на причините. На трета последна общочовешка метаморфоза, която настъпи през 2012-а г.

Това е процес без аналог и по тази причина не може да бъде сравнен с нищо познато в близките Галактики. За да го опишем възможно най-точно, ще използваме контекста на християнското триединство, но не официалната му църковна страна, а скритата – езотерична, чрез която знанието е пренасяно през последните няколко хилядолетия.

Резултатите от тази метаморфоза можем да обобщим така: сложен е край на действието на старозаветната мярка за справедливост “око за око, зъб за зъб” и е даден еволюционен ход на новозаветната мярка “чрез Любовта и чрез Милостта”.

Преди 2 000 години, когато се случи втората общочовешка метаморфоза, човечеството премина от своя кармичен цикъл в своя съдбовен цикъл, т.е. към своята автентичност. Сега ние с Вас сме съвременници на нещо подобно, но то се случва на нивото на отделния човек: едва преди 14 години беше отключена възможността на азовия човек да достъпи съдбата си чрез съдбовната отговорност, която е способен да поеме, еманципирайки се от общото и колективното.

Тази метаморфоза рязко и категорично преобърна изходната постановка и повлече след себе си необходимостта от преразглеждане и преосмисляне на цялото досегашно човешко знание, съзнание и познание. Приносът на отделния човек е в това той да започне да създава своята индивидуална призма, която да му позволи автентично възприемане на себе си и на света. Такава е и мисията на тази екосистема.

И понеже последните, които работеха съзнателно и с разбиране върху действията си по изграждането на своите призми, бяха средновековните алхимици, няма как да заобиколим постигнатото от тях, ако искаме да продължим напред.

(2.8) Какво е общото и какво различното между Средновековната алхимия и Структурната Алхимия на Любовта?

Общото е, че те са последователни фази на един и същ процес.

Различни са техните крайни цели.

В Средновековната алхимия кулминацията е т.н. “алхимична сватба” или свързването (сливането) на противоположностите.

Крайната цел на Структурната Алхимия на Любовта е да достигне до познанието, необходимо за “алхимично съжителство” на противоположностите. Тук пътят към целта се регулира от съвместимостта между инфраструктурата, която прави възможно съществуването на противоположностите, и съзидателните процеси, които протичат в нея. Едва ли ще се изненадате от факта, че човешкият организъм, наричан също “Храм”, е носител на тази инфраструктура! Въпросът на алхимика е: как точно да “прочетем” съдържанието на природния организъм, така че да го обвържем със съдържанието на Голямата книга на Еволюцията и най-накрая да намерим за човека полагащото му се място.

(2.9) Връзка с философията

Платоновата притча за пещерата поставя въпроса за инверсията на вектора на познанието: в коя посока, към коя от противоположностите (тъмнина или светлина) да гледаме, за да виждаме истината. Неговият личен отговор е: към светлината.

Вижте този диалог, проведен с жестове между Платон и Аристотел, пресъздаден от Рафаело:

Вляво е Платон, чиято дясна ръка сочи нагоре към небето, светлината и духовните принципи. Вдясно е Аристотел. Неговият жест показва равновесие между небето и земята, светлината и тъмнината, духовното и материалното.

2 000+ години по-късно ние сме свидетели, че Еволюцията беше на страната на Аристотел... до 2012-а. Сега следва забързан ход на времето, в който мъдростта на Платон ще се прояви, но не чрез световното устройство, а чрез индивидуалностите, които създават своя призма.

От друга страна, Структурната Алхимия ползва онези сфери на приложното познание, в които се разгръщат принципите на философските направления утилитаризъм и диалектика, без да залита само в едното, за да очертае и разграничи матричната и автентичната реалност.

(2.10) Връзка с класическата психология и психоанализа

Философията на Юнг, обобщена в неговата психоанализа, представлява крайния завършен вариант на всичко онова, което човечеството насъбра като опит, гледайки към тъмнината и изучавайки своята сянка.

В Структурната Алхимия на Любовта вземаме това предвид и инвертираме всичко, но погледът ни е насочен към Любовта, в качеството ѝ на първоизточник на психическата светлина. Това ни дава възможност буквално да стъпим върху принципите на класическата психология и психоанализа, за да ги ползваме като здрава основа и напълно надежден ориентир.

Така тези двете познавателни сфери – едната придобита чрез изследване на живота в сенките на матричната реалност и другата придобита чрез живота, насочен към автентичността, се оформят като две противоположни сфери на познанието, между които се осъществява най-мощната творческа алхимия.

(2.11) Връзка с религията

В основата на Структурната Алхимия на Любовта е християнското триединство. Знанието за него и за взаимодействието между ипостасите е извлечено от езотеричното (скрито) течение на религията.

Езотеричното християнство поддържа две сфери на познанието – за доброто и за злото. То не провежда “лов на вещици”, а вместо това гледа на злото като на притаен ресурс, който изчаква своето време, за да се прояви градивно в хода на Еволюцията.

За сравнение, църковното християнство има за цел да създава егрегори като своеобразни острови на утеха и да допринася за развитие на познанието за доброто.

(2.12) Връзка с фентъзи жанра

Бихме могли да спретнем един сценарий, който да подражава на модерната социална алхимия, например, за противоборството между консорциумите "Вси Светии" и "Вси Вещици". Това със сигурност би било доста интригуващо за детски настроените умове.

Фентъзи жанрът ни представя духовното като продължение на материалното. Това не само е далеч от истината, но я изопачава до неузнаваемост.

Дори да се въздържим да сложим етикет "лъжа" на изопачената истина, тя няма да ни помогне нито да развиваме своето самостоятелно мислене, нито да влезем в автентичната реалност, а само ще отлага процеса ни на развитие.

В матричната реалност ние се развиваме и мащабираме навън, а в автентичната реалност се развиваме и мащабираме навътре. И колкото и парадоксално да звучи, разгръщането навътре е стотици хиляди пъти по-мащабно.

(2.13) Връзка с парапсихологията

Парапсихологията е жанр в психологията, който се създава на базата на монотеистичното възприемане на света. Това е забавно-страховита форма на забавление, която е учила хората на страхопочитание, но в днешния свят ни води към задънена улица.