(3) Философията, която стои зад Екосистемата
Съдържание:
(3.2.1) Алхимията у дома
(3.2.2) Алхимията в индустрията
(3.2.3) Живият характер, който изгражда Философския камък
(3.2.4) Логос Човек
(3.2.5) 3+1 Логоса = 3+1 реалности
(3.2.1) Алхимията у дома
Не мога да преценя дали понятието “алхимия” звучи по-страховито или по-неясно. Със сигурност съвременните учени, отдадени на сериозната обективна наука, биха отхвърлили с насмешка идеята, че алхимията е жива и днес.
Твърди се, че тя е предшественик на химията, но в писмените източници, оставени от средновековните алхимици, тя е определена като изкуство.
Сами ще се изненадате колко близо е тя до нас и изобщо колко много алхимия има в живота ни. Достатъчно е да влезем в кухнята и попадаме в една същинска алхимична лаборатория.
Да вземем, например, черния пипер! Когато раздробяваме зърната в мелничка, от тях се освобождава нещо, което ще нарека “жив характер на материята”.
Той е жив, защото първоначално в растението е вложена субстанцията на живота (жизнената сила) и е характер, защото в хода на еволюцията протича непрекъснато взаимодействие между жизнените сили и материята, което довежда нещата до сегашното им положение.
Разликата между Вас и алхимика е в това, че Вие вероятно не подозирате за деянието си, докато за него то е търсено преживяване. Той знае, че при раздробяването се освобождава живият характер на обекта и съзнателно търси среща с него. Затова развива сетивата си по специфичен начин, така че един жив характер да се срещне с друг и така те си взаимодействат – материята опознава себе си отвътре, а човекът среща част от своя жив характер.
Аналогично стои въпросът със солта и с брашното. Ако сте любител на каменната сол, която се предлага на по-големи късове, най-вероятно я счуквате и после разпрашавате в домакинско хаванче. Така освобождавате нейния жив характер. Ако пък ползвате наситена с минерали сол, в процеса прибавяте и “цвят” на преживяването.
Брашното е продукт, който се получава след стриване между два камъка до разрушаването на обвивката на житните зърна и последващо разпрашаване на вътрешността.
Ако искаме да преживеем автентичен алхимичен процес, ние срещаме собствения си жив характер с този на субстанцията, с която работим.
Така или иначе, всеки от нас извършва подобни срещи по няколкостотин пъти на ден. Защо да не го направим съзнателно и овладяно? Това само ще ни обогати. Дори изразът “Готвя с любов” е свързан именно с алхимичното преживяване на процеса. Започнете със солта!
(3.2.2) Алхимията в индустрията
Днешната химия се гордее с факта, че познава процесите и може да ги опише чрез точни химически формули. Тя има претенцията, че като знае от кое какви количества да сложи в лабораторната колба, може да контролира случващото се. Само че няма ни най-малка представа за живия характер на субстанциите, с които борави, и всъщност изобщо не ги контролира.
Да вземем един производствен процес и да видим какво се случва в него! Нека да бъде производството на цимент!
Суровините, които се използват, се добиват от природата – варовикови късове, добити от мини, глина и пясък (все материали, за които се твърди, че принадлежат на неживата природа, и за които е трудно да допуснем, че имат жив характер. Но това, че развитието им става бавно и недоловимо за сетивните очи, не означава, че то не се случва. Това е шеметно недоразумение и все пак хипотезата е ключова "котва" за развитието на материалистичния светоглед в дълбочина).
Суровините за цимента се раздробяват и се смесват. После се изпичат и след това отново се смилат, докато се получи сивият прах, който се използва широко в строителството и в ремонтните дейности.
И сега нека да си представим мащабите! В хаванчето слагаме десетина камъчета сол и можем да получим достатъчно количество от живия характер на тази материя, което е осезаемо дори за начинаещ алхимик. За сравнение, производството на цимент в завода в гр. Девня е 4 000 тона на ден.
И какво всъщност се случва, когато по индустриален път се освобождава живият характер от огромно количество суровини?
Поточните линии могат да работят почти непрекъснато и да провеждат нон-стоп мащабни алхимични процеси. От гледна точка на освобождаването на живия характер на суровините, те са неконтролирани.
Освободеният жив характер, който древните арабски алхимици са увековечили в историята за Аладин и духа от лампата, се разтваря в природата необезпокоявано, за да търси себеподобното в нея.
Разбира се, никоя експертна екологична оценка няма да ни даде адекватна преценка за влиянието на живия характер върху природата и човешкия живот.
До голяма степен проблемите, които имаме в съвременния си живот, са именно заради неразбирането, че отвъд сетивното живеем в непрекъснато съприкосновение с необуздания жив характер на субстанциите, освободени неконтролирано по пътя на индустриално производство.
(3.2.3) Живият характер, който изгражда Философския камък
Живият характер всъщност е “суровината”, която средновековните алхимици са ползвали, за да оформят своята индивидуална призма на светогледа. Впоследствие тя се преобразява във Философски камък (лапис) и представлява онзи специфичен дар, който алхимикът дава към Сътворението. Това е златото на философа–алхимик.
Алхимичният процес може да звучи тайнствено и страховито, но истинската му същност е изцяло насочена към изграждането на елемента на Любовта. Делото на алхимика (който задължително е философ, защото никой не може да бъде истински алхимик, ако не е философ, поради това, че търсенето и намирането на истината е предмет на философската работа) представлява индивидуален принос към мисията на човечеството.
Дух, който веднъж е слязъл в Материята, вече никога не се връща в първоначалния си вид. Слизането на Духа в Материята е своеобразно заспиване и когато той бъде отново събуден, става жив характер на Материята.
(3.2.4) Логос Човек
Създаването на собствена индивидуална призма на светогледа, която прераства във Философски камък, е възможно най-интимният процес между отделния човек и Еволюцията на Сътворението.
Философският камък е индивидуалната проекция на Големия камък на човечеството, който ще бъде наречен Логос Човек и ще бъде 4-я пореден Логос, изграждан последователно в хода на Еволюцията на Сътворението.
Първите три Логоса са познати от християнското триединство, като:
Логос Слово е наричан още Бог Отец;
Логос Живот е Бог Син (Христос) и
Логос Познание – (Бог) Свети Дух, който – с риск да прозвуча еретично – след 2012-а вече може да се нарече Бог Дух и да бъде изобразяван в иконописта без криле. Този Логос претърпя въплъщение, както преди 2 000 години това стори Логос Живот и още по-преди – Логос Слово.
(3.2.5) 3+1 Логоса = 3+1 Реалности
Това е уравнението, което описва есенцията на човешкия живот и ни дава точни напътствия за разкодиране на онова, което наричаме психомоторика.
Логос Слово или “Словото”, както го наричаме в речта, създава и поддържа матричната реалност. То е източник на волеви импулси, които навлизат в организмите ни директно от природата на планетата. Това става чрез рефлексно-сетивната система на организма, чийто център е позициониран в областта на корема. Понятието “свободна воля” в дълбокия си смисъл означава състояние, при което човекът е напълно еманципиран от въплътената Божия воля (Словото). Все още такова състояние не е реализирано и е рано за това. В настоящето свободната воля се замества от вярата.
Логос Живот създава и поддържа социалната реалност. В нея предстоят големи промени, които ще произтекат от това, че условията в матричната реалност все повече ще се “затягат” и ще принуждават отделния човек да се синхронизира със своята автентичност, ако иска да живее на Земята. Центърът на бъдещия социален живот е в областта на сърцето, където е и източникът на нашите емоционални импулси.
Логос Познание създава и поддържа автентичната реалност. Това, което е на дневен ред в Световната еволюция, е еманципиране на мисленето и на функциите на главата от емоционалните и волеви импулси на организма.
Логос Човек се създава и поддържа от човеците. Тези, които имат видимост към Големия план, разпространяват информацията чрез своето автентично присъствие. В йерархията на Логосите, макар и незавършен, най-висшият е Логос Човек и в него се намира ядката, която наричаме “Висш Аз”.
2026, Варна
Продължете към: