(4.1.1) Целеполагане и автентичност

(4.1.2) Какво означава да сме автентични?

(4.1.3) Какво представлява невидимият свят, в който живеем?

(4.1.4) Какво представлява видимият свят, в който живеем сега?

(4.1.5) Какво е синхронизация?

(4.1.6) За разликата между цел и синхронизация

(4.1.7) Нива на синхронизация

(4.1.8) Как работят ресурсите за синхронизация в тази екосистема?

(4.1.9) Примери за практично приложение на ресурсите

(4.1.1) Целеполагане и автентичност

В наше време има цяла наука за целеполагане, според която целта трябва да бъде измерима, за да може да се проследява и управлява. Тя е подходяща за постигане на резултати, които обслужват матричната реалност, тъй като се основава на причинно–следствените връзки и на стойността на нашите действия.

Във философията има направление, наречено “утилитаризъм”. Според него всяко нещо – било то предмет, действие или поведение – се оценява според неговата стойност. Никак не е учудващо и необичайно да определяме стойността и да измерваме постиженията си, дори тези в духовно направление. За съжаление, това изопачава възприемането ни за автентичната реалност, а след това и приноса ни в социалната. За реалността на Любовта да не говорим!

Целите и резултатите, които обслужват Матрицата, чертаят път от изходна т. А до крайна т. Б и в тях винаги се съдържа някакво противоречие. Обикновено това е конфликт, който ни отдалечава от собствената ни автентична реалност. Гениална формулировка по въпроса намираме при Волтер и неговото наблюдение: “По-доброто е враг на доброто”.

Какво означава това? Именно, че в т. А имаме нещо добро, което обаче за нас, от гледна точка на изискванията на Матрицата никога не е достатъчно добро. Точно по тази причина ние си поставяме цел – да постигнем по-доброто като резултат. Обаче той никога не задоволява всички хора и всички нужди. Получава се така, че имаме безброй начални и безброй крайни точка, и това на практика запълва цялото време, което прекарваме на Земята.

Аз, разбира се, не отричам необходимостта да си поставяме цели и да постигаме резултати в матричната реалност, но при положение, че светският живот е претрупан със суета, а отделният човек често се върти като пумпал между различните си цели и задачи, е... нека да спрем за малко и да се замислим дали няма други възможности!

В автентичната реалност има само едно целево направление с безброй резултати. Нарича се синхронизиране на функциите на човека с реалната текуща фаза на Еволюцията на Сътворението и на практика се постига сравнително лесно.

Причината да не е толкова популярно е, че между матричните цели и хода на еволюцията непрекъснато има “къси съединения”. Те се преплитат, защото не различаваме кога един импулс идва от матричната и кога от автентичната реалност и обикновено заглушаваме последните в името на конформизма (да бъдем като другите). Понякога дори се опитваме да променим автентичността си в желанието си за безоблачно съществуване и помирение със света и традицията, но всичко това са грешни подходи – те дават решение на един проблем, но едновременно създават още няколко.

Отсега нататък не бива да забравяме, че живеем след края на старозаветните времена и това ни отваря възможността да правим истински и устойчиви градежи, чрез автентичността си.

(4.1.2) Какво означава да сме автентични?

Да сме автентични означава да сме синхронизирани в реално време с хода на Еволюцията на Сътворението. Не просто с представите си за нея – собствените, или тези на светските науки и религии.

И вижте как логично звучи въпросът: колко устойчив може да бъде един матричен резултат, ако той не е синхронизиран с промисъла на Сътворението? Ами... няма да е устойчив.

(4.1.3) Какво представлява невидимият свят, в който живеем?

Най-точната дума, с която мога да го опиша, е “градеж”. Той се държи върху една конструкция, съставена от три напълно завършени нива и едно, което е в процес. Тази конструкция е така устроена, че да може да издържи на космическия безпорядък и да осигури базовата безопасност, която ни е необходима.
Това е Невидимият Градеж на Сътворението. С неговото изучаване са се занимавали древните посветени и философите, а в Средновековието – представителите на тайните християнски общества и алхимиците. Най-популярната форма, чрез която се разпространява познанието за него, са религиите, но тук трябва да вземем предвид факта, че те създават егрегори за масово спасение на хората и по никакъв начин не толерират автентичността.

(4.1.4) Какво представлява видимият свят, в който живеем сега?

Външната среда, в която се намираме, погледната през моята призма (Призмата на Даф Ни), представлява конгломерат, който по своята якост и непробиваемост съперничи на бетона. Животът ни в Матрицата е смес от механично свързани елементи с органичен (природно биологичен) и с колективен произход. Тя притежава висока якост, но елементите не са свързани в дълбочина, само “циментът” ги обединява.

С други думи, това, което сега наричаме “живот”, е здрава и непробиваема отвън механична спойка между матричната и старозаветната (утилитарна) социална реалност. Тя не допуска в “рецептата си” примеси на индивидуалност или на автентичната реалност.

Ние, хората, често се самообвиняваме или се обвиняваме един друг за това положение на нещата, но дълбоката причината е, че до 2012-а година върху историческия ход на Световните събития имаше абсолютна забрана за смесването на автентичната реалност с конгломерата: материалното развитие си беше на една страна, духовното – на друга и те нямаха връзка помежду си. Инициирането на синхронизация от страна на отделния човек беше невъзможно.

(4.1.5) Какво е синхронизация?

Синхронизацията не е еднократно действие и в наше време тя вече протича “автоматично на фонов режим”. Тук важни са следните аспекти:

• няма значение дали сме съгласни или не – тя се случва и едновременно с това протича разделяне на реалностите една от друга. Ние можем да изберем да бъдем активни или реактивни спрямо него, а също да му се съпротивляваме и да му се противопоставяме в името на... конформизма.

• Винаги, докато плащаме “данък Матрица”, ние сме дълбоко свързани с материалното устройство на света. Това отвлича вниманието ни от автентичната реалност и ни разсинхронизира. Но не става дума за порок, а по-скоро за пребиваване в различни реалности.

Добрата новина е, че в лицето на нервно–сетивната система нашите организми притежават уникална система за обратна връзка. Освен това на безсъзнателно ниво ние имаме на разположение всичкия човешки опит за това как да оцеляваме, докато сме... неавтентични и несинхронизирани.

(4.1.6) За разликата между цел и синхронизация

Можем да дадем следното кратко определение:

Целта ни служи за придвижване навън, а синхронизацията – за придвижване навътре.

Смисълът на синхронизацията е, че тя ни дава устойчивост и знание при придвижване през невидимата Архитектура на Сътворението.

(4.1.7) Нива на синхронизация

“...и го създаде по Свой образ и подобие.”

Науката все още не го признава, но Сътворението съществува заради човека и човечеството, а Световната еволюция, за разлика от Органичната, не е въпрос на случаен подбор и хаотични влияния.

Поради тази причина разпознаването и разбирането за автентичността е ключова при синхронизацията.

Важно! Винаги, когато става дума за автентичност, се придържаме към добре позната ни 3D матрична реалност. Тя е нашата изходна точка и здрава основа, която ни осигурява връзка с нервно-сетивната система. В противен случай изпадаме в отвлечени истории и фантазни сюжети, в които не участват главният и гръбначният мозък. Освен това тръгваме в погрешни посоки.

Нивата на синхронизация са 3 + 1.

3-те означават вече отминали и приключени фази от Еволюцията на Сътворението. Те са вече изградена устойчива част от Невидимия Градеж на Сътворението. Като ги отнесем към човешкия организъм и неговите функции, това са:

• главата и нейните способности да мисли и да възприема идеи;

• областта на сърцето и средната част на торса с нейните способности да поддържа ритмичните процеси в организма, чрез пулса на сърцето и дихателния ритъм – това е онази част от психиката, която генерира емоциите и възприема чувствата;

• долната част на торса и крайниците с техните способности – генерират волеви импулси и действия.

Ниво + 1 или 4-ият елемент на алхимиците

Ниво + 1 е свързано с реалността на Любовта и безусловността. Тъй като е в процес на изграждане и на човека е отредена най-важната и ключова роля в това, ниво +1 няма свой дял във физическия организъм. Оформянето му става в етерното тяло в следната последователност:

1. Различаване и разбиране на автентичната реалност и придобиване на адекватен зрителен ъгъл към Богоподобието на човека.

2. Изграждане на собствена призма за преживяване на себе си и света чрез мислите, емоциите и волевите импулси. Синхронизиране.

3. Оформяне на Философски камък. Това е завършена призма, която е способна да се включи в изграждането на новозаветната социална реалност чрез реалността на Любовта и Милостта.

Всички науки, религии, професии, занаяти и хобита, които са познати на човечеството, имат една и съща посока – отделният човек да премине през тези фази.

(4.1.8) Как работят ресурсите за синхронизация в тази екосистема

Важни принципи:

• Работят паралелно с познанието, което придобиваме чрез естествените, техническите и хуманитарни науки. На един по-напреднал етап в познаването на автентичността си ние сме в състояние да прозрем, че всичко, което проявяваме навън, е фрагмент от автентичното ни устройство и че наблюдавайки човешките открития и постижения, ние фактически наблюдаваме части от себе си.

• Меко и безболезнено.

• Вместо да натрупваме рационално знание и умения, които може и да не ни се наложи да използваме, дори да забравим, ако усетим, че са като излишен багаж, тук преминаваме през разбиране, което разширява познанието навътре и отключва Матрицата.

• Като цяло ресурсите – текстове и видеа, са предназначени да ни дават съответния импулс за идейно-мисловно, чувствено–емоционално или действено–волево преживяване. Всеки поема онези от тях, които са подходящи за самия него в момента и взема толкова, колкото му е необходимо сега. По този начин обвързваме своя принос със собственото си предназначение, вместо да следим суетата на механичните повторяеми действия.

• Комплексно конструиране на матричната реалност по свой вкус, вместо афинитет към краткотрайни лайфхакове.

• В допълнение: само чрез автентичната реалност можем да разкрием истинското лице на историческите събития.

(4.1.9) Примери за практично приложение на ресурсите

Пример 1. Когато навлизаме в своята автентичност, ние имаме възможност да сменим зрителния ъгъл, от който наблюдаваме себе си и света. Това ни дава възможност да видим съвсем нови аспекти на познанието. Един такъв пример е новото разбиране за психическото възприемане на светлината и тъмнината, и свързаните с него реакции на нервно–сетивната система. Това ново разбиране ни отваря широки врати в сферата на приложението: чрез една сравнително достъпна техника, стъпка по стъпка овладяваме гнева, паниката (вкл. паник атаки) и състоянието на бяс (вбесеност).

Пример 2. Геометрия на щастието е ресурс, в който изследваме неотипа Роза и свързаните с него достойнство, себеуважение, щастие и взаимовръзки с колективното.

С негова помощ придобиваме разбиране за истинския градивен смисъл на щастието, като стъпваме на здравата основа на философията и психологията. В практическата част изработваме своя собствена рецепта за щастие, която да съответства на конкретния момент от живота ни. Формулата е гъвкава и адаптивна. С нея щастието вече не е ефимерна величина, а реален спътник в живота, който ни оказва най-голямата вътрешна подкрепа.